Една седмица по стъпките на лятото

Събота

Мило дневниче,

Днес станах на 10 години и моите приятели от клиниката ми подариха теб. Казаха, че съм много специална и заслужавам специален подарък. Да аз наистина съм специална и много различна от децата на моите години. Родила съм се с остеогенезис имперфекта. Сигурно се чудиш какво е това. Не се заблуждавай като мен от думата имперфекта. И на мен отначало ми прозвуча като перфектна, но всичко ми се изясни след първото падане. Тогава го откриха. Било генетично заболяване. Костите ми са много чупливи и понякога ме болят. Лекарите ги наричат „стъклени кости“. Ти дори не предполагаш колко крехко е стъклото. Но да не си помисли, че съм прозрачна. Съвсем не. На пръв поглед съм съвсем обикновено дете. И много обичам да играя навън само, че трябва много да внимавам  и да се пазя, защото дори една по-силна прегръдка може да ми причини сериозна травма. Това ми го каза  лекарят, който ме лекува.

 Време е да си лягам. Утре ще ти разкажа за моето семейство.

 Лека нощ от мен!

Неделя

Ето ме, тук съм. Вчера обещах да ти разкажа за мама и татко. Почти не ги познавам. Аз живея повече в клиники. Няма начин, налага се. Те идват един- два пъти в месеца да ме видят. Водят и по-малката ми сестричка. Носят ми разни вкусни неща, но не стоят много. Говорят с лекарите за моето състояние. Знам, че са много заети да работят, за да ми осигурят лечението. Не им се сърдя. Само понякога ми е малко мъчно, че не са с мен. Имам толкова неща да им кажа, но времето все не стига когато са тук. Мама има най-хубавата усмивка на света. Но вече не се усмихва толкова колкото на мен ми се иска. Тате е добър човек, усмихва се, но очите му са тъжни.

Искам у дома…

Понеделник

Дневниче, днес се прибирам у дома. За кратко е, но съм много щастлива. Някакъв добър човек е осигурил на цялото ни семейство три дневна почивка на море.  Ще трябва да си събера нещата и да се приготвя.

 До скоро!

Вторник

 Щастлива съм….

Сряда

Мама се усмихваше целият ден.

 Обичам да ходя на море.

Обичам лятото.

Научих тате как да се усмихва с очи.

Четвъртък

И последният ден от почивката  измина. Не ми се искаше да свършва.

 Мама, тате, сестричката ми и аз на море!

Петък

Чувствам се добре. Днес нямах болка.

Събота

Обичам лятото!

Ако можех да го срещна бих го помолила да ме вземе със себе си. Ще си играя с облаците. Те са меки и не биха ми причинили „фрактура“, както би казал лекаря. Обещавам много да го слушам и ако има нужда ще му помагам да събужда сутрин рано слънцето. Когато се умори и иска да поспи ще му разказвам приказки за лека нощ. Толкова много знам, а няма на кого да ги разкажа. Ако иска да походи босо по пясъка, ще му нося обувките. Може би ще му поискам разрешение за малко да ги понося. Ще стъпвам в неговите стъпки с неговите обувки.

Надявам се да оздравея!

Надявам се!