Една споделена, но неизживяна любов
(част 3)
След като изкачиха и последното стъпало, Мадан даде указания на насъбралите се 2-3 чужденци доброволци и се обърна към Лия:
- Ани, мога ли да поговоря с тебе насаме?
- Да, разбира се – притеснено се съгласи Лия. И двамата направиха 10-ина крачки встрани от стълбището, по-далеч от административния офис.
- Искам да те помоля за нещо важно – продължи Мадан.
- Да? – все по-треперещ стана нейният глас.
- Днес се налага да бъда цял ден с моя президент – ще положим цветя през Паметника на незнайния войн, след това ще се срещнем с вашия президент… И искам да те помоля ти да отговаряш за автопарка тук – 30 лимузини, 5 полицейски коли и 3 линейки.
Сърцето на Лия прескочи 1 удар.
- Аз ще мога ли да се справя? Какво точно трябва да правя?
- Уверен съм, че ще се справиш. Затова и от тебе го поисках. Сега ще ти обясня набързо: всички членове от делегацията знаят много добре, че по трима трябва да си поделят един автомобил. Сега ще тръгнем почти всички – т ...