4 min reading
Приятелите й не могат да я разберат, близките също, всички се питат как е възможно да се побере толкова мъка, тъга, болка в едно същество. Как? След като е толкова млада и е видяла толкова малко от света.
Защо очите й са винаги тъжни, защо гледат така безпомощно, защо има страх в тях, защо е това огорчение? Защо не вижда красотата на света? Защо не допуска светлината в себе си?
Как е възможно да се усмихва, да се смее на шегите, а в същото време да тъгува, душата й да плаче, да крещи? Защо не може да е щастлива, защо не може да се усмихва без тъга?
Седях и гледах това непознато момиче, просто я наблюдавах. Изучавах лицето й, жестовете й. Гледах очите й - тъжни, пропити с болка, на моменти ставаха ледени, на моменти като че ли се усмихваха, но винаги остваха тъжни. Имаше красиви очи - дълбоки и изразителни. И сякаш точно тъгата подсилваше тази дълбочина. Блестяха, о, как блестяха тези очи, като нощните звезди.
Исках да проникна в душата й, исках да докосна това малко сърце, исках да раз ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up