2
Може би съм старомоден или остарявах, но така бях възпитан. Глупости. Винаги, когато ми е застанело нещо на мушка, го отстрелвах - или почти винаги. Всъщност напълно оправдавах Лили. И аз на нейните години се събуждах с различни момичета, разбира се, не чак толкова редовно, колкото имат възможност съвременните младежи. Сега обаче бях улегнал и по-малко инертен.
Все още ме наболява, когато си спомня как се бях влюбил в една стюардеса. Смятах, че и тя ме обича и навярно бе така, но бе по-меркантилна от мен, а аз тогава бях все още едно заблудено студентче, обвито в мечти и надежди. Замота се с едно богаташче и ме остави.
Като съвсем малък, на село, когато се ударех на някоя трънка и ми течеше кръв, съседът дядо Стоян ме съветваше да препикавам раната. Но как да “препикая” онази огромна вътрешна рана, която разяждаше сърцето ми? Опитах се да я “препикавам” няколко месеца с алкохол, но той повече разпалваше огъня и изпепеляваше душата ми.
Накрая, както казват - “Времето лекува всичко”, н ...