Едни истории...2
Поогледах се сутринта след ''закуската'' на животните. Сеновалът, както си го
наричах по нашенски, винаги го почиствах от дреболиите нападали от балите, подреждах
чувалите и чак тогава присядах да хапна нещо и пийна фрапе, и мислено да отмятам
свършеното и какво трябва да правя. Щом си аргатин не трябва и не можеш да стоиш без работа.
Една привечер кирия Дора, надникна в сеновала, поогледа се наляво-надясно...
Какво ли бях сгрешил, бункерът зареден, чисто наоколо, балите подредени за сутрешната дажба...
Тя беше в син работен гащеризон и шарена риза леко разкопчана и с навити ръкави, липсва само тексаска шапка както по филмите. Е, обикновенна работна одежда си помислих.
Нещо съм сгрешил вероятно пак ме зачовърка тази мисъл,... не че тръпнех за миризливата си работа, но щом плащат трябва да се работи съвестно.
Тя приседна на балите, червеникавата й коса искреше на залязващото слънце.
- Петро, няма ли да седнеш,.. да стърчиш около мен по ли ти е приятно,...сядай де..
Приседнах на крайчеца на балята, опрях ръце на балята...Почувствах ръката й върху моята,
другата й ръка се промуши през ръкава и ме погали над лакътя....
Усещах учестеното й дишане,..ръцете й вече бяха на раменете и плещите ми.
Оставих се на течението..
Какво да се съпротивлявам,.. да потъна ли...
Ръцете й галеха лицето ми,.. пръстите й разрошиха косата ми..
Поех си дълбоко въздух...
Очите ни се срещнаха,.. едните недоумяващи, другите в очакване...
Устните й потреперваха,.. изпръхнали и в желание...
Наведох се и прекарах езика по тях,...
Ръката ми свали едната презрамка на гащеризона й,. после другата,.. завря се под ризата,.. топла мека женска плът изпълни дланта ми...
Зацелувах гушката й, вратлето,... разкопчах ризата й...
Едрите й гърди се показаха, сочни и сякаш недолюбени,..,езикът ми намери настръхналите
й пъпки,...ръката ми продължи надолу, стегнат корем,... нежна утроба и зачатие
Извлякох ризата си през глава,.. ръцете й зашариха по мен, впиха се в гърба ми.
Гащеризоните ни се свлякоха върху балите слама,..привлякох я върху себе си, възседна ме...
усетих проникването в нея, съпроводено от нежен възглас... Гърдите й подскачаха огрявани
от първите лунни лъчи през пролуките на сеновала.
Положих я по гръб,.. гърдите й се люлееха в такт,.. очите й прихлупени,.. устните едва мърдаха,
тазът й ритмично се повдигаше... изведнъж замря. Приглушен звук се изтръгна от нея..
Лунните лъчи блестяха над освободеното ми мъжко напрежение...
Замряхме така един до друг,.
Носеше се лек мирис на слама и удовлетвореност
Първите слънчеви лъчи ни завариха така опиянени и разхвърляни по балите слама...
Чувствахме се като виновни, .. и няколко дни не смеехме да се погледнем.
Една сутрин тъкмо по лентата вървеше фуража и изведнъж спря...Пак ли..
Затичах се към таблото,.. там кирия Еламия, майката на Дора
- Петро, не се плаши,.. аз съм, аз спрях лентата. Ела тук момчето ми, виждам, че се харесвате
защо се мъчите,.. Тя не е господарка, ти не си ратай,.. кажи й, искай я,.. и тя те иска
Волтова дъга едва ли щеше да ме порази така,.. седях в несвяс пред нея
- Кирия Еламия, аз...тя,...- запелтечих - Не знам,, ще имам ли благословията ви...
- Петро момчето ми,разбира се,.. ние с кирио Тимо те харесваме, благодарение на теб стопанството
укрепна,.. а и Дора те харесва, ти също,.. кажи й, какво чакаш...
Набрах кураж,.. един ден облякох чисти риза и панталон, украсих бутилка узо със здравец
и отидох в тяхната къща,.. почуках
- Кирио Тимо, кирия Еламия,.. мога ли,.. разрешете,.. дайте ми дъщеря си за жена...
Обичам я,.. ние се обичаме - изрецитирах набързо
- Петро, най-накрая доби смелпст,..Браво на теб , мъж канара, а да се срамуваш да поискаш
ръката на мома,... Разбира се, че я даваме на такъв като тебе - радостно рече кириос Тимо
Моме, какво чакаш, дай чашките да пийнем за ваше здраве...
И заживяхме всички под един покрив
Народиха ни се двама синове, .. животът сякаш потръгна
Стопанството процъфтяваше, бях щастлив, не чувствах умора сякаш семейството
ми даваше сила...
Избраха Дора за кмет на селото – млада , хубава, напориста, жителите на селото
много я харесваха, не делеше хората на наши-ваши.
- Петро, ти въобще не ходиш до Атина, сякаш си се заробил в стопанството, то няма да
избяга. Отивай, ето неделен ден ще се видиш с някой познат, ще побъбрите на български и
вестници ще вземеш от безплатните - смееше се Дора - Виж тати не пропуска неделя,
събирали се да играят карти, табла или на приказки от едно време...
Хайде, щом ме пуска, отивам,.. тъкмо ще взема на децата някоя играчка...
Първата работа, вестници от метростанцията,.. безплатни, ама все има нещо интересно, взех по два-три броя Сити прес, Метро,.. ха, и Катимерини сложили...
Колата на безплатен паркинг там,.. ръцете в джобовете, и бягай Омония, един селско
българо-гръцки субект идва....
© Petar stoyanov All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Иржи, Деа благодаря,,, тази път сме стъпили здраво на замята Иржи, има други предатели
-
С удоволствие прочетох и двете части. Благодаря!
-
О, съдбата добре те е възнаградила Петър, ама си я заслужаваш...Само усещам че ще има някои гафове в тия недели в Атина...Като знам колко са слаби ангелите на мъжете в подобни случай....Дано не се сбъднат усещанията ми, при това героят ти е истински...
-
Здравейте Таня, Генек,.. току що ''пуснах '' и трета част. Благодаря, все пак , че се отбивате и при мен.
Таня да, по истински случаи е,.. малко поукрасени литературно от мен -
Добре, добре. Натам?
-
Интересно е, и аз чакам следващата част,по истинска история ли е?
-
Силви, наистина текезесарска любов, как от нищо става нещо върху балите слама и с мирис на телешки Диор...
Роси, днес изполувах лошото време за да надраскам продължението
Благодаря ви и приятна вечер -
Виждаш ли, една текезесарска любов, как дава на човек ищах за работа. И солта на живота! После ще ми разправят на мене, ела в града да видиш свят! Е, гати света!
Добре, че първо от ръката е почнала, така се прави. Ръка да целува българска! 😉, че иначе - отиде зян, и фермата, и жената. Много готин разказ, Петро. Зарежда! -
Интересен развой! Чакам следващата част!
-
Благодаря ви Паленка, Миночка, Надежда...просто обикновенни човешки истории, макар и от чужбина / Гърция в случая / пречупени от вечната тема за човешките взаимоотношения
-
Чакам продължението.
-
Хареса ми, Петър, пишеш много човешки и топло, с удоволствие прочетох и чакам следващия!
-
С удоволствие прочетох.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Браво, Петър!👏