Николай и Лиляна бяха неразделни от детската ясла, че чак до своя абитюренски бал. Бяха преживяли много хубави и забавни моменти, но и имаше такива, които не искаха да си спомнят.

От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното – ВИНАГИ да бъдат заедно.

Един ден обаче звънна телефона на Лили:

- Ало, Лили, Ники е. Ще може ли след 10 минутки да се видим някъде, защото искам да ти кажа нещо важно?
- Здравей, Ники! Ще може, разбира се. Ако искаш да се чакаме пред заведението до нас? Става ли?
- Добре. Чао за сега.
- Чао - каза Лили, затвори телефона и отиде да се преоблече.

След 10 минути в прослувутото заведение:

- Здравей! Кажи за какво има да говорим? - попита с усмивка Лили.
- Не знам как да започна...
- Казвай направо.
- Лили... трябва да замина за известно време в Ню Йорк при майка ми, защото е болна.
- Добре, но нали обещаваш да се върнеш? - попита Лили с претръпнало сърце.
- Обещавам! - каза Ники и я погледна със своя топъл и мил поглед.

... 2 дена по-късно на летището...

- Ники ще ми липсваш адски много!
- И ти на мен, но аз ще се върна, обещавам ти! - усмихна се Ники и се качи в самолета.

Лиляна си тръгна от летището, но усещаше някаква празнота в сърцето си. Това беше разбираемо, защото все пак никога не се беше разделяла с Ники, а той беше най-добрият й приятел откакто се помнеше. Все пак тя се усмихна, защото знаеше, че той ще се върне.
В същото време обаче Ники се чувстваше много по-зле от Лили.
Също като нея чувстваше празнота, но в този случей от липсата не най-добрата приятелка, а на истинската му любов.
Лили дори не преполагаше това, защото Ники никога не беше показвал тези негови чувства.
Щом Ники пристигна в Ню Йорк се обади веднага на Лили, за да бъде спокойна.

- Ало, Лили, вече пристигнах и съм добре! Недей да се притесняваш!
- О, Ники, много се радвам! Предай много поздрави на майка си и дано скоро се оправи, за да може да се върнеш!
- Добре, ще й предам! Хайде чао сега, че трябва да си разопаковам багажа!
- Чао! - каза Лили с тъга и затвори телефона.

... Мина 1 година откакто Ники замина и през това време не беше точно както се бяха разбрали - да се чуват поне през ден. И цялата вина беше в Ники. Колкото пъти Лили се опитваше да му се обади, телефонът му или беше изключен или той не вдигаше. Лили си каза, че повече няма да му звъни, защото не иска да го притеснява.

През това време тя се запозна с едно момче - Теодор. Той беше страхотен - красив, мил, забавен, умен... момче-мечта! Една вечер той й предложи да се оженят и Лили с радост прие, защото наистина го обичаше. Тогава се сети какво си бяха обещали с Ники и реши за последно да се опита да се свърже с него. Този път той вдигна...

- Ало, Ники, най-накрая вдигна? Какво стана с теб? Защо не се обаждаше, не вдигаше телефона? Нещо ли ти се беше случило?
- Не, не... не ме разпитвай! Кажи какво искаш? Ако може по-бързо, че имам работа!

При тези думи Лили се почувства неудобно и като досадница.

- Нищо няма. Просто исках да разбера как си.
- Добре съм! Чао, че бързам.
- Чао.

Лиляна се разплака.

Но тя не беше единствената, която плачеше и се чувстваше ужасно. Някъде там... в Ню Йорк... имаше друг човек в нейното положение, а именно Николай.

През живота си той не се беше държал толкова студено и зле с някой, колкото с Лили по телефона.

Ники постъпи по този начин, защото искаше да накара своята приятелка да спре да му се обажда и да го забрави, защото просто не трябва той да се връща.

Неговта любов през тази 1 година беше станала още по-голяма и по-силна, а той смяташе, че това е голяма грешка!...

Две седмици по-късно Лили вече беше пред олтара със своята любов Теодор. За съжеление Ники не беше там, до нея, защото дори не знаеше, че тя ще се жени. Сватбата мина страхотно. Лиляна беше изключително красива булка.

Минаха няколко месеца, но брака на Лили с Теодор не потръгна. Имаха много скандали и решиха,че е по-добре да се разделят.
Вече Лиляна се чувстваше напълно сама. Въпреки, че си беше обещала повече да не търси Николай, тя отново взе телефона в ръка. 5 минути стоеше без да помръдва и накрая набра номера. Чу звука за свободно в слушалката:

- Ало? Кой е?
- Ъ...ъ...ъ, Ники?
- Да, аз съм. Кой е?
- Аз съм Лили. Не моля те, недей да затваряш! - изплака Лили.
- Какво е станало? - попита разтревожен Николай.
- Дълга история... наистина много дълга, но моля те само не ми затваряй! Само ти ми остана и знай, че ни те се сърдя за последния път... може би в мен беше грешката.
- Не, не беше. В мен беше грешката. Трябва да ти призная нещо...
- Моля те... нека не е по телефона. Не може ли да се върнеш или аз да дойда, защото имам нужда да те видя и да те прегърна.
- Добре, чакай ме! С първия полет ще дойда! Извиянвай за всичко, което ти казах, за това, че бях толкова груб! Извинявай!
- Нищо, няма проблем! Само се върни скоро!
- Добре, обещавам.

На следващия ден времето беше хубаво и Ники се качи на самолета.
Щом Николай слезе от самолета веднага тръгна да си потърси такси с което да отиде у Лили. За съжаление на летището нямаше такива, защото в България имаше голяма буря. Ники реши да отиде до Лили пеш и без това тя не живееше чак толкова далеч...
Николай стига до апартамента на Лили и звънна на звънеца.Чу се, че някой идва да отвори. Щом Лиляна отвори вратата дори не изчака Ники да влезе. Веднага го прегърна така силно, както никога до сега.

- Липсваше ми много! - каза Лили, докато две сълзи се стекоха по лицето й.
- Не плачи! Нали съм тук и сме заедно както преди! - каза Николай с усмивка на лице и отново я погледана с онзи топъл поглед.
- Влез, настанявай се - каза Лиляна на Ники. Аз сега ще отида до магазина, за да взема нещо.
- Добре - каза Ники.

Лили излезе от входа, но после се сети, че не си взе чадър, но си каза, че няма чак толкова да я навали. Магазинът беше от другата страна на улицата и Лиляна трябваше да пресече.
Забързана, само и само да не оставя дълго Ники сам, Лили се затича без да се огледа...
В този момент една кола я блъсна. Въпреки, че шофьорът се опита да намали...

... Няколко години по-късно...

На гроба на Лили, освен Николай, никой друг не идваше. Дори Теодор вече я беше забравил и беше вече с друга...

Само Ники продължаваше да бъде с нея в мислите си, ЗАВИНАГИ, както си бяха обещали!!!