Едно малко писъмце

      В полунощ, когато звездите са най-красиви, а щурците пеят най-нежните песни от репертоара си, несъмнено е най-хубавото време за четене.

      В една прекрасна юнска нощ, точно в най-хубавото време за четене, аз взех уморено една книга и отворих първата страница. Вятърът от отворения прозорец подухваше с юнската си горещина и пожълтелите страници на книжката помръдваха, загатвайки следващия любовен стих и разнасяйки аромата на безброй пъти четената книга, попила между кориците си съдбите на своите читатели.

       Улисах се в романтиката на любовните стихотворения и дълго не можех да откъсна поглед от страниците. Потапях се в чувствата на поета... за миг ставах него, гледах през неговия поглед и откривах себе си в думите му.

        Дочетох последния ред от една балада и с въздишка прелистих. Точно на следващата страница имаше малко неотворено писъмце. Знаех, че не бива да го отварям, но не се сдържах и реших само да му хвърля едно око. Отворих го нетърпеливо и се зачетох. Беше написано с красиви и елегантни букви, от които не просто си личеше, че е дело на жена, но ясно можех да разбера, че тя е много нежна и явно нервна, защото на места ръката ù бе потрепервала. По думите, които бе използвала, се четеше много тъга. Някои от буквите бяха леко размити от сълзи. Без да се усетя, бях прочела цялото писмо.

       Изведнъж ме обхвана чувство за вина. Как можах да вникна в най-съкровените мисли на някой съвършено непознат и да се ровя в живота му? Що за човек би го сторил? Та тя не бе посмяла да го даде дори на най-близкия си човек... Или пък той не го е прочел?

        Исках да поправя стореното. Но какво можех да направя? Вече бях го прочела дума по дума, сякап бях влязла с взлом в ума ù и нямаше връщане назад.

        Години по-късно отново намерих писъмцето. Спомних си за стореното и се засрамих. Но си спомних и написаното в него. Кой да предположи, че това неизпратено писмо би ми помогнало толкова много.

         Заклех се да не казвам на никого какво бе написано, но мога да кажа, че това ми даде ценен урок точно когато ми бе нужен такъв.

          Ето как едно най-обикновено малко писъмце, което дори не беше успяло да стигне до получателя, промени коренно живота ми.