В полунощ, когато звездите са най-красиви, а щурците пеят най-нежните песни от репертоара си, несъмнено е най-хубавото време за четене.
В една прекрасна юнска нощ, точно в най-хубавото време за четене, аз взех уморено една книга и отворих първата страница. Вятърът от отворения прозорец подухваше с юнската си горещина и пожълтелите страници на книжката помръдваха, загатвайки следващия любовен стих и разнасяйки аромата на безброй пъти четената книга, попила между кориците си съдбите на своите читатели.
Улисах се в романтиката на любовните стихотворения и дълго не можех да откъсна поглед от страниците. Потапях се в чувствата на поета... за миг ставах него, гледах през неговия поглед и откривах себе си в думите му.
Дочетох последния ред от една балада и с въздишка прелистих. Точно на следващата страница имаше малко неотворено писъмце. Знаех, че не бива да го отварям, но не се сдържах и реших само да му хвърля едно око. Отворих го нетърпеливо и се зачетох. Беше написано с красиви и елегантн ...