Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това са глави 9, 10 и 11. Остава още 1. Приятно четене.
9
Пратеник
Тализ яздеше като стрела. Право през гората. Нямаше време да следва пътя. Слънцето отдавна беше предало света на луната и тя унило галеше боровата гора със сребърните си лъчи. Дърветата тънеха в мрак и сенки и Тализ едва успяваше да ги различи. Навсякъде виждаше хилещия се Ектор. Всяко клонче, всяка сянка се смееше с неговата усмивка. Времето му изтичаше и той пришпори коня още по-силно. Животното напрегна яките си крака и изведнъж се отпусна. Строполи се на земята и се затъркаля. Тализ успя да отскочи настрани и също започна да се търкаля по мокрите листа. Преди да спре се удари в едно дърво. Тъкмо когато се изправи, пред него изникна неясна тъмна фигура с насочен напред лък.
- Пратеник- успя да каже Тализ на елфически преди другият да е пуснал стрелата.
Неясната фигура изпсува жлъчно и се изплю в краката на егера.
- Покажи ми печат, човеко- изръмжа силуетът същ ...