Dec 13, 2022, 6:18 PM

Егоистка 

  Prose » Narratives
608 1 7
6 мин reading

      12 февруари, 17.30 часа 2005 г.

 

         Влезе и никой не го посрещна. Беше рожденият му ден. Синовете му заминаха преди дни на ски с приятелките си и никой не се сети да го поздрави. Получи само съобщение от бившата си съпруга. Точно днес, впрочем, се навършваха 6 месеца от развода им след 26 години брак. Преди половин година се прибра вкъщи и жена му го уведоми, че го напуска. Куфарите бяха строени в антрето и му каза, че нито минута повече не може да живее с него.

        

     Отвори хладилника и намери само три яйца, малко сух салам и сирене. Забърка нещо като омлет и прибави към менюто чаша червено вино. За торта и дума не можеше да става.

     Влезе в хола, седна на дивана и намери паднал вестник под масата.

     „ - Хъм , „Спектър „ – не беше попадал на такъв - повдигна вежди.“

     Прелисти го и на предпоследната страница прочете – „Запознанства“. Две колони. Лявата – „Адам търси Ева “ и дясната –„Ева търси Адам „.

      Зачете се в дясната. „ Свободна и независима, разведена с разностранни интереси търси свободен между 40 и 50 годишен за сериозна връзка. Пишете на e- mail …. „.

     Замисли се, стана и седна пред компютъра. Отвори пощата и по навик провери за писмо от шефа. Нямаше. Наля си още вино и реши да пише на непознатата.

    „ Здравейте, госпожо! Реших да отговоря на обявата ви. Днес навършвам 47 години, работя като технически сътрудник в голяма строителна фирма. Преди половин година се разведох. Обичам да пътувам, ходя и на кино от време-на време. Това е за мен. Можете да ми пишете или направо да ми позвъните.“ Остави телефон, завърши с : „ Приятна вечер , Асен „ и изпрати.

     Скуча цяла вечер пред телевизора. Никой не му се обади и преди да си легне отвори отново компютъра. Бе получил писмо от непознатата. Предлагаше да се срещнат на кафе и да поговорят.

      В деня на срещата той подбра прилични дънки, риза и черно яке. Избръсна се.

   Тя бе русокоса, 46 годишна, стройна, свежа и усмихната. Казваше се Радост. Преподавала в голямо училище. Разговорът потръгна,  но тя бе по- активната - начална учителка, все пак.

      Срещнаха се още няколко пъти на кафе и преполовиха и  март. Времето бързо  се затопли и той реши да я покани на Боровец, където  отговаряше за група работници, които ремонтираха голям хотел. Той бе настанен в Финландското селище, а работниците на общежитие в Самоков.

    Посрещна я на автогарата в Самоков и я покани в къщичката. Беше купил пъстърва, зеленчуци, топъл хляб, сладолед и вино. Тя остана очарована и двамата скоро сготвиха и подредиха масата. Дълго пиха вино и си говориха  и някак естествено се преместиха на спалнята. Прегърнаха се  и  отначало не смееха да помръднат, сякаш искаха да смачкат между телата си, натрупалата се в душите им самота.

    Нещата потръгнаха. Всеки петък тя идваше при него и оставаше до неделя вечерта. Представи  я дори на шефа си.

Неусетно се изтърколи и месец май. Замислиха се за морска почивка.

   В началото на юни покани синовете си, за да ги запознае с Радост. Все още не бе я водил в апартамента им в София. Младежите се държаха малко сковано и сякаш не се зарадваха.

   След като обядваха обилно, Асен  я прегърна  през рамо на дивана и каза :

 - Момчета, планираме с Радост да обиколим за месец  цялото ни Черноморие от Дуранкулак до Синеморец. От пет години не съм ходил на море. Ще бъде чудесно и притисна Радост плътно до себе си.

   Синовете му го гледаха с топлите си кафяви очи и изведнъж извърнаха поглед един към друг. Беше само за миг - два, но когато се обърнаха отново към тях, кафявите очи изглеждаха като замръзнали кални локви. Радост потръпна, сякаш усетила студен полъх.

    Уговорката бе да тръгнат на север след 25 юни и до месец да стигнат Синеморец като отсядат в различни хотели. Радост излезе в отпуск от 15 -ти и Асен и каза да напазарува всичко необходимо, за да не се бавят.

     Радост бе щастлива. За няколко дни купи всичко  за дългото пътешествие.

    Два дни преди уговорената дата Асен се обади притеснен, че трябва да отложат с две седмици тръгването тъй като големият му син харесал BNV – много изгодно и поискал 3000 лева, за да го доплати веднага. Не могъл да му откаже. Радост му отвърна, че отлагането с нейната голяма отпуска не е проблем и го успокои. Но, последва ново отлагане, защото изведнъж и малкият харесал кола, за която поискал пари. Последва преместване на нов строителен обект, за да се набавят спешно още пари.

   Радост вече се усъмни. Синовете правят нещо. Асен се забави с парите. Каза, че трябва да работи и целия юли и евентуално през август ще тръгнат.

    Радост замина на вилата с майка си.

„ -Нека да работи , щом му се налага – си каза. „

    Но истината бе, че вече не му вярваше. Усещаше, че тя и Асен стават жертви на гадна  манипулация.

   В средата на август Асен се обади да дойде при него, отново бе на Боровец. Последва, обаче , поредния номер. Буквално пет минути преди да  купи автобусния билет, Асен се обади да не идва,  защото синовете дошли при него с новите коли и приятелките си. Радост не каза нищо, но вътрешно побесня. Взе такси, слезе в центъра да си купи книга. Помота се и реши да се обади на две- три приятелки. От дума на дума стана въпрос за море, едната предложи да отидат с две колежки в Гърция. Изгодно бунгало за трима – четирима. Не се колеба и им обеща. Беше и гадно от разговора с Асен. Тръгването щеше да е  на първи септември.

    Късно вечерта Асен и звънна, за да и каже колко са щастливи синовете му и тръгват утре за морето с новите коли.

   - А ние , кога ?попита горчиво тя.

   -Ами, май няма да стане скоро. Апартаментът е за боядисване и трябва да купя материали. Надявам се да свърша по бързо и да заминем за 2-3 дни през септември.

   - Явно мечтата ни за пътешествие, ще си остане мечта отвърна горчиво. - Поканиха ме да замина за седмица в Гърция с приятелки от 1 -ви.  Утре  ще потвърдя.

  - Ами, щом не можеш да проявиш разбиране към мен – заминавай!грубо процеди Асен.

  - Успех с боядисването!   затвори телефона обидена.

     На първи септември рано сутринта тръгна с приятелките. Написа му съобщение преди да премине границата, за да не го събуди : „ Влизаме в Гърция. Изключвам телефона. Като се прибера,  ще ти звънна веднага. Целувки!

    Когато се върна и включи телефона си, получи съобщение от него – една дума- „ Егоистка „.

    Набра телефона му изумена, но  не получи отговор.

„ - Аз съм егоистка, жалко! – усмихна се и прибра телефона на дъното на раницата.“

 

 

© Люси Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??