ЛюсиАтанасова
28 results
О, мили дядо Коледа, кажи
защо момчето, с което най желая
в болница отпаднало сега лежи
и няма аз с кого да си играя?
Защо, когато тате гледа новините, ...
  45  11 
Съдбата ми към мене беше мила
и щедро ме дари с любов и сила.
Прехвърлих хълма, срещнах вече есента,
но пък в душата ми се вихри пролетта.
А животът труден, ме научи, той ...
  47 
Изгубих всякаква надежда
да стигна най-желаната мечта.
Животът все се пренарежда
и пак отвори другата врата.
Олекна ми без теб, Надеждо! ...
  166  18 
Беляджийка съм голяма,
но помощница на мама.
Тате казва: -Ей, не спря,
все в умът ти е беля!
Ту чиния ще строшиш, ...
  237  18 
Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...
  230  18 
Гадни дни, колкото искаш. Всеки ги има. Но, гаден два пъти, мамка му!
Какво пък толкова необичайно, ще си помислите. После ще попитате, кой съм аз. Аз съм мъж на 42. Женен от 20 години. С жена ми имаме сключено споразумение. Аз си имам личен живот и тя не се интересува от него. Плащам режийните, скъ ...
  215  12 
Разбрах, че много ме обичаш
от погледа ти пламнал в мен.
Разбрах, че в мене ти се вричаш,
с кошница череши този ден.
Обичаш ме, разбрах аз вече. ...
  195  12 
Вдъхновена бях от : https://otkrovenia.com/bg/stihove/kurs-po-licemerie
След базов курс по лицемерие,
се питам пак, дали, кога и как.
Ще станем хора с намерение,
да бъдем истински все пак. ...
  275 
Бяха онези соц времена, когато нямаше много, имаше малко, но някак достатъчно да сме щастливи деца.
Бяхме при баба за лятото в малката виличка в гората над Панчарево. Всеки ден слизахме за хляб до фурната за два бели за нас и два черни за кокошките. Така ни заръчваше баба, даваше ни две платнени тор ...
  545  52 
Лятото - сезон чудесен
за игри е просто- песен,
Скача кучето на двора
сутрин, вечер без умора.
Аз с него весело играя, ...
  385  20 
Тоз нов конкурс е поетичен,
но с тема странна, по-различен.
Че череп бял и чудноват,
е тема станал, честно, брат!
Хем, той гнездо е на мечти, ...
  419  29 
Люба
От месец обмислях как да се разделя с Люба, без да я обидя и нараня. Знаех, че е невъзможно. Тя ме обичаше. Истината беше, че от две години и половина живеех с нея и това време бе най- спокойното и хубаво, което съм имал. Но разбрах нещо, което не ми даваше мира.
Люба бе прекрасна млада жена-ум ...
  262  17 
Дворчето скътано толкоз зелено е,
весели птичките пеят, за мене ли?
А пък жасминът ми своята работа знае -
все е такава - просто ухае.
Ето, върбата японска наблизо ...
  331 
  296  13 
Бях влюбена в Антон от времето, когато бяхме студенти-първокурсници. Имаше много по-хубави от него, но аз се влюбих в ума му, в момчешкото излъчване и голямата му усмивка. С него винаги беше забавно, някак леко му се отдаваше. Бяхме задружни и често спретвахме купони, на които не откъсвах очи от нег ...
  312 
  341  16 
Всеки ден пътувам с метрото. Нищо необичайно, но понякога срещаш хора, които те карат да се замислиш.
Слизам на „ Константин Величков“, пресичам, за да се кача автобуса. На десния завой към „ Тодор Александров“, посока центъра има две шахти. Стотици хиляди коли завивайки, преминават през тях. Вечно ...
  315 
  298 
Той седнал сам е и поглежда
отново чашата с коняк.
Не вижда в нея грам надежда,
а само тъжен, сипкав мрак.
И мракът все по-тъмен става, ...
  224 
Мечтите ми са като птица,
разперила крила за полет.
Но всяка чака, кацнала на жица
да види истинската пролет.
Защото пролетта е сила, ...
  136 
Сърцето ми копнее топлина,
погалване от лека, влюбена ръка.
То иска песен, тиха светлина,
целувка, просто, ей така.
– Хей, стига толкова ритници, ...
  300 
Три дни беше веселба,
но не стана за хвалба.
То не беше дандания,
всеки в своята стихия.
Хапки, манджи и ракия. ...
  307  13 
Пепа беше пенсионирана архитектка на 81. Цял живот бе работила и пътувала по света и искаше още, но вече нямаше тази сила, ходеше бавно и не можеше да се справи с темпото на по- младите.
Не това, обаче, бе мъката и, а дъщеря и. Скоро щеше да навърши 35, а животът и още – някак непълен. Все още бе за ...
  486 
Прибрах се в България преди повече от година. Много време ме нямаше.
С Петър се засякохме случайно на „Графа“, седнахме на кафе и дълго говорихме в минало време, бяхме приятели от младини. Припомнихме си весели случки, поговорихме за съученици. Аз споделих, че съм се развела и сега работя като прево ...
  255  12 
Бях вече на плажа и наблюдавах как морето се пробужда от лъчите на слънцето. Тихо, позлатено, равно като тепсия. Дори чайките, странно, ги нямаше. Съвсем сам, както всяка сутрин от няколко години насам. В ръце държах две сини хавлиени кърпи, единственото което е останало от родителите ми на този пла ...
  351 
Прозорецът на стълбището на неговия етаж бе затворен. Побесня. Мразеше да е затворен. Цяло лято никой от съседите не го затваряше, но есента дойде и някой започна да го затваря.
„ - Нахалство, прости селяни, да си затварят прозорците на своите етажи -изсъска наум и със замах го отвори широко. „
Влез ...
  331 
Един лъч се промъкна през тънката пролука на щората и падна точно върху зеницата му. Току що бе отворил очи. С неудоволствие се размърда под завивката, но се сети за порно актрисата, която снощи бе причината да онанира бурно и да свърши с викове и разтегна доволна усмивка. Не му пукаше, че жена му г ...
  356  12 
12 февруари, 17.30 часа 2005 г.
Влезе и никой не го посрещна. Беше рожденият му ден. Синовете му заминаха преди дни на ски с приятелките си и никой не се сети да го поздрави. Получи само съобщение от бившата си съпруга. Точно днес, впрочем, се навършваха 6 месеца от развода им след 26 години брак. П ...
  476 
Random works
: ??:??