Ей, Човеко!

Ей,  Човеко – ти като изхвърлиш десетдневни кученца в контейнера за смет после какво правиш? Прибираш се и животът ти продължава без досадни задължения. По някое време минава ли ти мисълта, че някъде там аз или те вием  от болка, глад и студ? Ние  няма да умрем веднага, ще мине време, ще агонизираме преди да умрем.

Ей, Човеко – ти като хвърляш пиратки в лицата ни и тя изпепели очите ни,  забавно ли ще ти е ако ние можехме да хвърляме пиратки в очите ти и да те оставим на слепотата, както ти обрече нас?

Ей, Човеко - ти дето постави отрова в храната за нас и тя разяде стомасите  ни,  дали щеше да си доволен ако ние можехме да отровим твоята храна, за да намалим броя ви?

Ей, Човеко -  ти  дето ни одра, щеше ли да спиш спокойно, ако ние бяхме по-големите и можехме да дойдем и да те одерем без да изпитваме срам или угризения, а после да те захвърлим "като куче" на улицата за назидание на другите като теб?

Ей, Човеко - ти който заля с киселина козината ни, щеше ли да се смееш толкова ехидно, ако ние бяхме  заляли теб с киселина и се смеехме и се наслаждавахме  на падащата ти плът и писъците ти?

Ей, Човеко – ти който ни завърза на теглича на колата си и ни влачи докато смъкна плътта ни до кокал, каква болка щеше да изпиташ ако някое от нас седеше зад волана?

Ей, Човеко - ти, който си мислиш,  че имаш правото да посегнеш на нашия живот,  да ни малтретираш, да ни изхвърлиш на студа, да ни обречеш на глад и болест, щеше ли да спиш спокойно, ако знаеше, че вече и ние можем да направим същото и  идва нашия  ред  да постъпим така с теб.

Ей, Човеко – ти казваш, че ние сме само животни... а ти, Човеко, който отне живота, отреден ни от Бог, как ще се изправиш пред Него и как ще обясниш, че си взел светлината на очите ни, въздухът от гърдите ни, правото ни на живот?

Ей, Човеко – ти знаеш ли че нямаш право да отнемаш ничии живот, защото природата е създала както теб – така и нас?

Ей, Човеко - ти който днес  отнемаш живота ни по особено жесток начин, утре може ти да си на наше място и да молиш без глас за милост, прошка и спасение, но няма да има милост и прошка за теб, защото в теб вече няма нищо, което може да бъде спасено.