Ей, Човеко – ти като изхвърлиш десетдневни кученца в контейнера за смет после какво правиш? Прибираш се и животът ти продължава без досадни задължения. По някое време минава ли ти мисълта, че някъде там аз или те вием от болка, глад и студ? Ние няма да умрем веднага, ще мине време, ще агонизираме преди да умрем.
Ей, Човеко – ти като хвърляш пиратки в лицата ни и тя изпепели очите ни, забавно ли ще ти е ако ние можехме да хвърляме пиратки в очите ти и да те оставим на слепотата, както ти обрече нас?
Ей, Човеко - ти дето постави отрова в храната за нас и тя разяде стомасите ни, дали щеше да си доволен ако ние можехме да отровим твоята храна, за да намалим броя ви?
Ей, Човеко - ти дето ни одра, щеше ли да спиш спокойно, ако ние бяхме по-големите и можехме да дойдем и да те одерем без да изпитваме срам или угризения, а после да те захвърлим "като куче" на улицата за назидание на другите като теб?
Ей, Човеко - ти който заля с киселина козината ни, щеше ли да се смееш толкова ехидно, ако ние ...