Feb 18, 2010, 10:25 AM

Ей, сети се най-после

  Prose » Others
1K 0 3

The work is not suitable for people under 18 years of age.

 

Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза колежката.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захванах. Работата ми спореше. А колежката – мине не мине малко време, и току надникне при мене.
- Какво правиш?
- Ето това правя...
След малко пак:
- Какво правиш?
- Ами ето това ...
След малко пак:
- Ами това сега защо го правиш?
- Ами какво друго да правя?
- Не се ли сещаш?
- Не.
Че като ми завъртя един шамар! Откъде се взе толкова сила в тази тънка ръчичка!
А мен и баща ми не ме е бил!
Лицето ми пламна, кръвта нахлу в органите ми. Сграбчих я за раменете, извърнах я, наведох я над масата, вдигнах й роклята, смъкнах й гащите и ….!
- Ей, сети се най-сетне! – каза тя, като си спускаше роклята.
Че като отиде в стаята си, че като се разработи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ха ха ха ха....
    Добре, добре...
    "После"-то беше преди това
    Яко!!!
  • Има много рационално в написаното от Стив - има ли смисъл и преди това да се говори, като преди това само за това се мисли?
    А има и такъв виц: "- По какво се различават хората от кучетата? - По това, че кучетата преди това се запознават!"
    Приятна работа и на тебе! И дано да си се разработила!
  • Не прави секс човеко! Това води до целувки, а скоро ще трябва и да си поговорите...
    Стив Мартин
    Е, хайде Ангар...приятна работа!!!

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...