На вечеря единодушно решихме, сутринта да посрещнем слънцето, по-точно да вървим към изгрева му..

Изненада. В ранният час само Анастасия, Соня, и моя милост. Погледнахме се насмешливо.

- Ние ли сме единствените луди,мислех си, че всички в Експеримента сме такива - смееше се тя - А се оказа, само две откачалки, или просто хора ,които държат на думата си. Ще вървим ли Петро, или...

- Няма или, тръгваме, ако утре е облачно тогава няма изгрев - засмях се и аз

Беше ми все тази, кой  ще дойде, но бяха толкова интусиазирани, че им идваще още по нощите да тръгнем.

Предвидливо бях сложил в раничката си две ледени  литър и полувина бутилки с вода, тубичка слънцезащитен крем, все някой ще ожаднее и глътка вода ще го подкрепи. Соня с блузка, виждаха се  връзките на банския й, 3/4 панталонки, маратонки и интусиазъм в очите. Забравила е слънчевите си очила и шапката , навярно от припряност.

Тръгнахме, трудничко се върви даже и по мокрия пясък. В далечината се виждаха някакви скали опиращи във водата, и сигурно зад тях ще е изгревът. Все още сумрачно и хладничко . 

Драпахме вече по скалата, помагах на Соня, придърпвах я с ръка или насочвах къде да стъпи. Пълзяхме и на четери крака по стръмното. И весело и забавно, но и страшничко.

На върха сме. Ветрецът разрошваше косите ни. Загледани в  безкрайната морска шир, просветна лъч, секунда, втора, трета,... слънцето изкочи изведнъж голямо и огнено червено. Отблясъци на лъчите  му се разбиваха по вълничките в скалите пред нас. Вълнуващо. Присегнах и я хванах за дланта, тя едва потрепна и се остави в моята.

Бяхме  завладяни от величието на изгрева.

- Неописуемо е, нали Петро. Ходил ли си на  Санторини, там  наблюдават залеза, хубаво е, но много хора и шумно, и не можеш да се насладиш. Още повече, че е залез, а не изгрев. Тук е изгрев Петро, изгрев... - шепнеше тя и тихият повей на вятъра отнасяше в безкрая думите й.

Тук се целува,нали, но никой  не се поддаде на помислите си. 

Изведнъж стана горещо, дали не сме обърнали внимание, че сме стояли прекалено дълго на скалите, или слънцето се разочарова от нас, че не се целуваме.

- Соня  стана горещо, да слизаме ли - нерешително се обадих

- Да Петро, имаме още време, можем да дойдем отново двамата тук. Да слизаме.

Като че ли изкачването е по-лесно навсякъде. Заслизахме бавничко, внимавах за себе си и за нея, да не се подхлъзне по някой ронлив камък, а защо и да не внимавам за някое влечуго. Изчаквах я през няколко крачки, държах я в обятията си. Тя ме гледаше с черните си маслинови очи, устните й помръдваха, нещо искаше да ми каже ли. Ами да, аз  ако съм като камилите и мога без вода...

- Облегни се така на мен, почини си, а аз ще извадя водата.

Погледна ме като месия, облиза изпръхналите си устни. Извадих едното шише, отворих го и подадох. Отпи жадно няколко големи глътки. Ами ако не взех вода просто ей така, тогава.  Преиначих фразата в  '' зимно време с абица, лятно - с водица ''.

- Чакай малко и устните ти са сухи, как предпочиташ да ги намажа с пръст ли, или да намажа моите и да те целувам, докато се нанесе крема и по твоите устни - опитах се да остроумнича

- А не е ли по-лесно, аз да си ги намажа сама и да намажа с пръст твоите - отговори тя хладно.

Скомфузих се. Соня беше дошла от друг отдел ли, от друга фирма ли, преди 2-3 месеца, но имаше репутацията в офиса на сериозна жена. Колежките шушукаха, че преживяла разочарование от голямата любов, ама тя ли, той ли били безумно влюбени. Много ми трябват истории на Ромео и Жулиета.

Намазахме устните си и заслизахме отново бавничко и внимателно. Бях станал вир вода както се казва от напрежение, не толкова заради себе си, а заради нея, да не се олюлее или стъпи накриво..

Намсалих още темпото. Подадох й отново шишето с вода. Отпи глътка, две.

- Но ти не пиеш Петро - запита учудено

- Ами не пия, защото не ми се пие в момента - вяло отговорих

Заобиколихме голямата канара и сме на пясъка и водата. Как ми се искаше да се цамбурна или да бървя бос по водата

- Не искаш ли да влезем във водата, малко да се поохладим, а Петро

- Искам, но се страхувам, че ще има обратен ефект. Ще побелеем от сол, кожата ще се спече и рискуваме да се притрием  в междукрачието си от солената вода. Да потърпим. Свали панталоните, блузата, горнището на банския, ще те намажа с крем и ще облечеш моята тениска, по-широка е. И така ще можем да газим из водата.

Погледна ме отново ообенно, все едно '' Тоя не иска ли да хвърля и долнището си, така ще ме гледа гола-голеничка ''.

Подчини се неохотно. Чудеше се  как и къде да скрие гърдичките си, а те с муцунките си поглеждаха любопитно през шепите й. Намазах гърба до кръста, раменете й. Подадох тубичката да си намаже устните. Тя само притвори очи. Омазах челото , страните й, устните. Ръцете ми потреперваха, как да омажа гърдичките й, подадох отново тубичката и с жест посочих да ги намаже. Погледна ме вторачено, прави каквото знаеш.

Твърда гръд, едната даже туптеше издайнически.

Въобще не ми беше до това. Омазах диафрагмата й, здрава и стегната.

С бедрата бе по-лесно отвън, ами отвътре,... как да посегна или да прескоча. Пръстите ми нежно погалихса вътрешността на единия крак, спусна се до коляното, пак нагоре. Последва другия крак, опипах вътрешността, отново нежна и загадъчна. Минах зад нея, омазах отзад краката й, стараех се  да не се задържам на едно място. Обиколих я, погледнах критично.

- Готова си, лъщиш цялата, ще ти дам водичка, чакай малко

С мазните си ръце натрих устните и раменете си, остатък от мазното и по лицето.

- Сега обличай тениската ми, ще ти е широчки и ще те проветрява, твоята блуза и панталон само те запарват. Къде са ти слънчевите очила, нямаш и шапка. Ето вземи моите очила, сложи блузката си на главата, а аз ще сложа панталоните на моята. Отпивай водата на малки глътки, спокойно имаме още едно  шише 1,5 литра вода.

Погледна ме с благодарност, отпи вода и тръгнахме.

- Знаеш ли Петро - започна тя

- Не искам да знам нищо  сега, подсле ще ми разказваш, сега не говори, даже старай се да дишаш през носа.

Вървяхме бавничко и мълчахме.

Ех, ако имаше сега мобилен, щяхме да се обадим, да дойдат с АТВ или джип, пикап и да ни измъкнат.

Погледнах я. Сигурно си мисли същото, добре би било , но няма..

В далечината въздухът потреперваше от горещината.

- Петро имаме ли още вода,... пия вече от второто, нали.

- Да, не се притеснявай, виж колко вода има в морето, нас чака

 Добре , че нещата на главите ни са бели, ако бяха черни, бяхме изгоряли тотално..

Напредвахме все по-бавно. Какво пък, да се потопим във водата за полувин час. Тъкмо ще починем във водата и малко ще се поохладим. '' После като се притриете отдолу, намилаше вътрешния ми глас, ами тя ще си свали долнището, нали по пясъка няма мравки да я полазят, а ти твоите ги закачи на някой клон, да бе като гледам само дървета и клони ''

- Соня изморех се, хайде да се потопим във водата, да се разхладим и отпуснем. 

- Ами няма ли даа... недоверчиво попита тя

- Ако ги свалим и после облечем без да ги мокрим, поне няма да са твърди от солта. И маратонките да не забравим.

Скупчиме дрехите си върху раничката ми. смущаващо е все пак непознати и голи един срещу друг.

Засвалях боксерките си, нещото ми премига изплашено от яркото слънце.

Тя свали долнището си, блесна белотата на венериното хълмче. и малко черно триъгълниче.

- Дай ръка, не се страхувай - казах решително

Хванах протегната ръка и бавничко нагазихме във водата.

следва....