Това село, беше известно със своите порядки и нрави и се различаваше от околните, та дори и в цялата област, та дори и в цялата държава. И това защото, хората там бяха по- различни. Това беше така, тъй като тия хора бяха потомци на заселили се отколе прокудени казаци. Омешани във времето с местните, се е оформила една общност със свои добродетели и обичаи, пускайки устойчив корен по тези земи. Законите на държавата си имаха и тука своята сила, но вътрешни закони, ковяха житията им, продиктувани от дълбоката им православна вяра. Рибарството и земеделието им бе поминък по брега на езерото, което бе отделено на завет, западно от проветривия морският бряг.
В тази общност мъжете се носеха с бради и в църквата им жени не се допущаха. Това обаче не дискриминираше нежния пол, тъй като жена им бе кметица години наред. Тези хора тачеха своите символи и икони на православието, направени задължително от липово дърво.
Евгени Иванович, поддържаше добро семейство и подредено стопанство. Гордостта му ...