Поетесата Придворна бе в отлично разположение на духа. Неизвестният бе напомпал последното й стихотворение и сега то стърчеше над всички останали на началната страница на Голб бг с огромен брой четения. 16000 - радваше се тя. - Е, нека сега да видят онези от сайтовете. Само си пропилях времето там.
Достигах едва - едва, до 16 - 20 мижави прочита. А тук само какви читатели намерих. Не я смущаваше, че така и не получи дори пукнат коментар за творбата си. На всичко отгоре някакви завистници я бяха нацвъкали с 20 отрицателни гласа. - Дреме ми на оная работа, черна завист и нищо повече - си помисли успокоително тя и отпъди съмненията. Пред фактите и боговете са безсилни. А фактите бяха числата. Утре пак ще публикувам в блога и пак ще бъда най-отгоре на главната страница. Нека всички се пръснат от завист - разсъждаваше Придворна. А какви клипчета ще спретна в нета - с вълшебна музика, та така силата на стиховете ми ще се удвои - тук тя изпита върховна наслада. Бе се пробвала и в прозата, при това много успешно. Издаде няколко романа. Получи награди за тях. Международни отличия. Стана дори член на СБП-то. Някаква професорка от УС й пишеше блестящи рецензии - на всеки роман по още толкова дебела рецензия. Хвалебствена и засукана. Нищо, че рецензентката беше от следовничките на Сафо. - Простимо е - помисли си Придворна и дори блажено се усмихна, спомняйки си за вечерите, които прекарваха заедно, изтегнали се на кожи пред камината в просторното й жилище на втория етаж на вилата в престижен витошки квартал на столицата. А вятърът вън виеше ли, виеше, завистливо в отговор на нескончаемите им ласки. И тя се сети за един нескопосан поет, който навремето й рецитираше фъфлейки в нетрезво състояние:

"И пак ще шибам в тази тъжна зима,
когато гладни пенсионери вият в двора.
Не го изваждай от устата си любима -
хеби им майката на всички тъпи хора."

Ех, как ли само не я ухажваше. Катереше се, насвяткан до козирката, с риск за живота си, за да прескочи пустия й балкон и да се отрие като пес, изнемощял от полов глад, в нозете й. Но тя не му бутна нито веднъж. И той, изпуснал последният рейс, се прибираше пеш чак до Младостта с най-високия индекс.
         Но не прозата, в която проби, а поезията бе безумната мечта на Придворна. Бе сигурна, че в това аристократично изкуство стои над целия дамски елит. Превалила 50-те, нямаше повече време за губене. - Трябва да играя ва банк - си повтаряше още от ранни зори тя. Нейната бисексуална природа силно я облагодетелствуваше. Но всеки път, таман работата да стане и черна Шрьодингерова котка й минаваше път. Един мастит поет бе написал след моментния си мъжки триумф над нея:

"Изчела е Хегел,
ала не заДуха.
Брех, че мръсница!"

Точно на Бъдни вечер Придворна бе поканена на бал в Елисейския дворец. Отиде там с най-красивия си тоалет, а от изящната й дамска чанта небрежно се подаваше върхът на луксозно малко томче - мечтаната й стихосбирка, току-що видяла бял свят. Преводът бе направен от самата Маир Вирна и пак тя бе предложила ефектното заглавие: "Sonnets d'éternité" /"Сонети на вечността"/. В разгара на бала към нея се приближи президентът МокрО и тя изтанцува вихрен танц с него /докато той превъзбуден от прелестите й не оправда напълно името си/, а после, като Галина Уланова се носеше по дансинга с нови и нови партньори, под звуците на екстазната музика. В края на тържествената вечер една огромна опашка от политическия елит на света - все почитатели на луксозната й стихосбирка, очакваха търпеливо, за да получат своя автограф от Придворна. А тя като машина, нескончаемо подписваше ли, подписваше. За жените надписът гласеше - "На забулената в античност, NN...", а за мъжете: "Пратенико, NN, на развълнуваното юношество, на мъжете от високата игра с неразбираем патос..."

         Къде са сега Елисавета Багряна и Дора Габе, за да ме видят...? - проблясна в замаяното й съзнание... И точно в този миг внезапно се събуди!