Jul 10, 2018, 9:44 AM

Епилепсия 

  Prose » Narratives
459 0 2
14 min reading
Странно съвпадение или не, часовете по музика винаги се провеждаха в последния училищен час. В последния час, когато групата на Андрей, вече съвсем по навик се измъкваше и бягаше в градската градина. Там те се спасяваха от училищната скука. А градината им беше място за сбирка.
Беше края на един горещ юни и макар че им оставаше само седмица , те пак бягаха през тези последни часове. Андрей се спогледа с останалата група и съвсем без думичка се разбраха да бягат от час. В такъв случай, Андрей винаги заговаряше госпожата да му покаже някои акорди на пианото, докато всички останали си хвърляха чантите през скъсаната мрежа на прозореца. След това всички казваха, че отиват до тоалетна и тя, горката госпожа, докато обели и дума, всички се втурваха с бясна сила по стълбите с гръм от смях, че са успели да избягат. Грабваха си чантите и тръгваха към познатата градина. Тя се намираше на километър от училището , поради което винаги трябваше да бързат, ако искаха да имат на разположение поне полови ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??