3 min reading
Тази юлска вечер бе безкрайно дълга и тягостна за Яна. Вярно бе това, че от нея не се изискваше нищо повече, освен да посреща гостите, да им се усмихва с повърхностна сърдечност и да ги поздравява с нужната доза лицемерие.
И макар, че всичко това тя го умееше до съвършенство, е й бе омръзнало да гледа всички тези глупци, които се бяха насъбрали в новия й дом, за да празнуват. Трябваше добре да изиграе пред тях ролята на почтена жена - жена,чиито добродетели като чест и морал са на висока почит,не просто уличница, която човек можеше да срещне, в който и да било бардак на големия град. Затова може би оставаше неспокойна, взираше се в лицата на мъжете и се чудеше дали някой от тази тълпа не я познаваше, или просто не бе я “обичал” за няколко вечери. Погледът й не преставаше да се мести от лице на лице, тя напрягаше слуха си и се опитваше да разбере какво толкова си шушукат мъжете. Нейната проницателност, свръх лицемерие и подлост сега работеха на бързи обороти, но това бяха
нейните, така ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up