Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 6

Замъкът на Елементите не се виждаше — той се усещаше. Първо във въздуха , който изведнъж ставаше по-мек и плътен. После в пулса на земята, в ритъма на пламъците във вените, в сълзите на утринната роса. Магията тук не беше само изкуство, тя бе начин на живот. Живата светлина  се пречупваше през кристалните сводове, създавайки тайнствени отблясъци по мраморния под. Стихийниците от всички майи щяха да се съберат в главната зала, за да обсъдят бъдещето на Ордена. Те заобикаляха като прокълнати двамата току-що доведени пленници – мрачния и студен като буца лед Вирон, окован в черни диаманти, и мълчаливия, сияещ Тарелин. Зяпаха ги, шепнеха си нещо и мърмореха недоволно, очаквайки с нетърпение изявлението на върховния си лидер.

Иренвейл, оставила двамата си “подопечни” на вещите грижи на членовете на своята майа, тъкмо тръгна към вътрешния двор, за да си поеме дъх от напрежението и умората, когато един предизвикателен мъжки глас я спря с дръзката си реплика:

— Ей, красавице! Свободна ли си тази вечер за съвместно стихийничество?

Пазителката на вътрешната тишина замря, повдигна вежда сърдито и се обърна към източника на гласа. 

По стълбището, водещо към  втория етаж на замъка и помещаващо килиите на майите, като безгрижен летен  вихър, носещ се над земята, слезе един млад чаровник. Ефирен, русокос, с живи сини очи и маниера на някой, който или е пиян от въздуха, или от живота или от всичко, което е между тях.

 — Не можеш ли  поне веднъж да се появиш с някакво подобие на уважение, вместо с тъпи заигравки, които и най-нищожният майе би намерил за жалки? Ваше Пламъчно Превъзходителство, моля за извинение за безподобното идиотско поведение на този млад дръвник! – каза движещата се след него и следяща го зорко дама. Тя бе дребничка на ръст, тъмнокъдра, със спокоен, почти каменен поглед, но в очите ѝ се четеше безмерна обич. Гласът ѝ беше нежен, но пленяващ. Като вибрацията на подземно ехо.

— Жените явно са станали доста празноглави, щом се връзват подобни плоски свалки.

Тя огледа и двамата строго, след което се усмихна широко и отговори с жар на прегръдката им последователно.

— Езерил, Белариен*! — възкликна радостно Иренвейл докато ги пускаше — Не сме се виждали от векове! Как сте? Сега ли пристигате?

— Да. По заповед на дядо. — кимна Белариен. —Знаеш, че събира всички майи в крепостта на Елементите. Не го показва, но е сериозно изплашен. Лично аз смятам, че щях да съм доста по-защитена ако си бях останала в катакомбите на Монт`Талонис*. Никой, който не е земен майе не би могъл да преодолее предизвикателствата на адския му подземен лабиринт и да стигне до сърцевината на двореца. Да не говорим за чистниците, които понятие си нямат как да слушат гласа на планинските недра.

Тримата предприеха разходка из разкошната градина на замъка, тъй като до съвета на майите, насрочен от Орвион все още имаше достатъчно време за освежаване.

— Е, Всеотецът на стихиите винаги си е бил такъв—  загрижен и любящ, макар да се прави на суров и строг. Аз съм живият пример, че колкото и да се стараеш да отгледаш отговорен, но скучен сухар, ако е роден под знака на въздуха, просто ще се превърне в непоправим мечтател и бохем. — добави Езерил.

— Или в безотговорен идиот, който да посрами с вятърничавото си поведение честта на рода Лет`Саал. Но с мен до теб, “чичо”, няма такъв риск. А сега и Иренвейл е тук, така че ще се наложи да позабравиш за известно време за щурите си авантюри  и да се държиш прилично. — наставнически го подкачи Белариен. 

— Ама разбира се! Как бих могъл да се лиша от несравнимото удоволствие две прекрасни стихийници да се грижат за доброто ми име! Макар, че стихийното заиграване е част от дипломацията. Ако сега не го сторя, после кой знае колко десетилетия ще ми се наложи да чакам Иренвейл да довлече със себе си единствени по рода си пламъци и пара, пленили сърцата и на огъня, пък и на леда?

— Ш-ш-т! Така ли се говори на сестра по съдба? Гледай как я засрами! И сега, като изгуби вътрешния си баланс, ще видиш ти! Може да разруши замъка на Елементите с едно мигване или щракане на пръсти.

— Е, не съм толкова силна още. А и какво основание бих имала да го сторя?

Езерил се изкикоти, откъсвайки прецъфтяло глухарче и духвайки семенцата му във въздуха.

— Основанието на аурелията, която ще се възкачи на поста  петдесет и девети хармониарх на Ордена. Нещо повече ли ти е нужно, за да изгориш това гнездо на оси? — запита той

— Още дълго няма дори да сънувам позицията на Сърцевезника и глава на вашия род, приятели мои. Твърде много работа има за вършене. Не съм достатъчно умела в стихийничеството, за да претендирам за подобно нещо. А и никога не съм се смятала за достойна. — отвърна Иренвейл

— Но ти си, сестро! На нас с тоя въздушен романтик тук винаги ни е било ясно, че ти ще ни управляваш един ден. Балансът е в кръвта ти. Нямам предвид рода Керелин, а теб. Ти си Пазителката на вътрешната тишина. — възрази Белариен.

— Аз търся единствено хармонията. Мирът със себе си, със света, с хората… Но още не съм го открила. А сега, с Тарелин и с Вирон, става доста трудно да видя пътя към Баланса. Към чистия и искрен Баланс. Нещо се случва. Светът се променя. И аз, за нещастие, имам чувството, че тази промяна не подлежи на контрол. Или поне не на моя. А това ме изкарва от кожата ми. Изгубя ли почвата под краката си, каква стихийница ще бъда? Ще съм единствено унищожителка. Не по-добра от отвратителните пречистители, които са ни погнали.

— Щом си изгубила почвата под краката си, е време да се научиш да летиш, прескъпа моя искрице! Добре си дошла на обучение в облаците! Ще се реем по цели дни и ще бъдем опиянени от мечти…

— Езерил, според мен е по-добре първо да върне земята под краката си, като я овладее. И чак тогава да се захваща с твоя вятърничав занаят. Ако се влюби пък, ще ѝ бъде страшно лесно…

— Белариен, Езерил! Нямам намерение да престъпвам правилата на Ордена. Нито въздушната, нито земната стихия смятам да овладявам преди да получа  официалното разрешение на майите. Достатъчно смут всях в редиците ни с “нечистия” си произход. Ако ще ставам Всемайка, трябва да спазя традициите и закона. Иначе как бих могла да разчитам, че подопечните ми ще го сторят? 

— Чисти формалности са това! Светът ни е на ръба, съществуването на стихийниците зависи от милостта на двама безстихийни безумци, единият от които ни е пленник. Я кажи, ти наистина ли успя да го победиш в открит дуел? — поинтересува се Езерил.

— Не беше точно победа… По-скоро самоосъзнаване. Взаимно. 

— Мила сестро, да не би да твърдиш, че ти е станало мъчно за него? Съчувствие ли долавям у теб? Никак не е уместно, предвид факта, че той ни мрази… — контрира я Белариен.

— Не е така, Бел.  Аз го разбирам. Може би никой никога няма да го разбере така, както аз. Той мрази себе си. На моменти, с мен е същото. Заради Анаис…

— Нямаш вина за него. Твърде неопитна си била тогава. За разлика от Вирон. На теб не ти бе даден избор, а на него- да. И той избра пътя на разрухата. А ти, този на съзиданието. Затова ще станеш Сърцевезница, него пък ще го обесим. — опита се да я успокои Белариен

— Моля? Не говориш сериозно! 

— Напротив! Майите вече обсъждат въпроса като точка от дневния ред на Ордена. Болшинството са склонни да гласуват “За!” — осведоми я Езерил.

— Но това означава война! Вие осъзнавате ли, че убием ли Вирон, ставаме кръвни врагове на целия род Скавре? Включително и на първия му братовчед- краля? Не ми казвайте, че сте готови да умрете, че ще бъдете щастливи родовете ви да бъдат заличени само и само, за да си отмъстите на Пречистителите в лицето на един нещастен човек? — изуми се Иренвейл

— Говориш като политик, Иренвейл. Не като стихийница. — отбеляза Белариен

— Хармониархът е дипломат. На първо място. Политик, разбира се. Балансьор. Орвион не би го одобрил. Не знам какви машинации се планират да се извършат в Ордена, но аз категорично отказвам да бъда част от тях! Моля да ме извините, но се сетих, че имам информация от изключителна важност, която е необходимо да споделя на Орвион. Сега. 

Иренвейл се изстреля като светкавица към покоите на Орвион, оставяйки наследниците на рода Лет`Саал да обсъждат недоволно личността ѝ:

— Тя май беше сериозна. 

— За земна майа, доста ме учудваш, Бел. Разбира се, че беше! Сякаш за пръв път се сблъскваш с чувството за безкомпромисна и праволинейна справедливост на Иренвейл. 

— Вирон е лично отговорен за изтръгването на Дара от безброй наши братя и сестри, но тя изглежда не търси възмездие. Тогава какво? — зачуди се Белариен.

— Бъдеще. За всички ни. По равно. Звучи наивно, но точно това иска и дядо ти и мой баща. Тя ще бъде достоен хармониарх. Стига само да оцелее в това змийско свърталище на ненавиждащи я и ужасяващи се от нея майи. — отвърна Езерил, прегърна Белариен, разроши и без това безпорядъчната й от пътя коса и я целуна бързо по бузата. — Но ние с теб, като истински приятели, ще бъдем до нея и ще ѝ помагаме. Нали, песъчинке в обувката ми?

— Разбира се, мой безнадеждни въздух под налягане! Само кажи как!

Белариен се засмя и отвърна на целувката на “чичо” си, след което двамата, хванати под ръка, се отправиха към залата на съветите като по пътя не пропуснаха да се запасят с поне един тежък камък и глухарче. В случай че им се наложеше да водят импровизирана битка с някои полудели от злоба към приятелката им Иренвейл, майи…

Бележки на автора: 

Монт`Талонис и Родовата памет на Лет`Саал

Монт`Талонис, известен още като Замъкът на ефира и камъка, не се извисява величествено над хоризонта, както повечето крепости. Неговото присъствие не се долавя първо с очите, а с дълбоките, първични сетива — с усещането за магия, пронизваща въздуха и земята. Това не е просто място — това е живо средище на двете основни стихии, свързани чрез древен възел от сила, изграждан и поддържан векове наред от майите, изначалните носители на тези елементи.

Самият замък е разделен на две ключови нива, всяко изцяло подчинено на природата на една от основните сили:

Надземната част е високо разположена върху гребена на планинския хребет, отворена към облаците и вечно пронизвана от ветрове и светлина. Тук се намират килиите, обсерваториите и аеродинамичните зали на въздушните майи, които обитават горните етажи, плъзгат се по висящи мостове и медитират по върховете на ефирни кули.
Подземията, в драстичен контраст, са издълбани дълбоко в сърцето на планината. Съставени от мрежа от зали, лабиринт от тунели и зейнали пропасти, които само земен майе би могъл да премине без опасност. Тук се намира сърцевината на катакомбите — вибриращо ядро от чиста геомагия, пазено от родовете на Земята и известно като „Спящия камък“.
Всяка от тези части е създадена да отговаря на природата на своите обитатели — въздушната лека и отворена, земната тежка, защитена и дълбока.

Родът Лет`Саал

Лет`Саал е древен род, чиято сила е изначално свързана със Земята — с нейните тайни пластове, тектонични дихания и ритмична устойчивост. Потомците на рода са известни със своята непоколебимост, почтеност и връзка със старите канони, които обвързват магията със закони и чест. Тъй като родоначалникът на фамилията е вярвал, че стихиите трябва да са в постоянна връзка с противоположностите си, за да е съвършен балансът, е решил така да построи имението си, че да свърже земята с вражеския въздух. Оказало се гениално решение, което и във времето на наследниците му е единствено от полза на Ордена.

Орвион, Всеотецът на стихиите, е безспорен патриарх на рода, макар през годините да е приел под своето крило и други майи от различни елементи, като Езерил — осиновен, но приет с любов и загриженост. За Белариен, родена в сърцето на Монт`Талонис, земята не е просто стихия — тя е кръвна връзка, песен и завет.

Преди огънят да запали съдбата

Иренвейл, все още млада и несигурна в огнената си принадлежност, пристига в Замъка на Червената Спирала след трагичната раздяла със семейството си от водния род Керелин. Носи в себе си травмата на отхвърлената, белязана от "погрешна" стихия, и макар че хармониархът Орвион я приема с благост, дълго време тя не може да се довери никому.

В първите седмици от престоя си в Замъка, тя се изолира. Ученолюбива, съсредоточена и мълчалива, Иренвейл се движи като сянка между другите млади майи, чиято обвързаност със стихията им е „правилна“, „чиста“, „в природния ред“. 

Иренвейл, като любима ученичка на хармониарха, често гостува в родовия дворец на Лет` Саал- Монт` Талонис. Но именно в онзи период съдбата я срещна с двама души, които никога няма да я приемат като „неправилна“ и “нечиста”:

🜃 Езерил — ветровита хала и усмивка на ураган

Езерил е осиновен от Орвион преди около десетилетие, след като хармониархът го е намерил като бебе — сам, плачещ срещу бурята, която самият той е предизвикал. Въздушен майе, проявил се твърде рано и твърде диво, без родова памет или наставник, Езерил е почти изгубен за света. Но Орвион вижда в него рядко срещан баланс между стихийна лекота и непокорно сърце и го приютява.

Когато Иренвейл се появява в замъка, Езерил вече е прословут — обичан от ученици, надменен за старейшини, по детски дразнещ и по философски прозорлив. Той пръв я „атакува“ със своята добродушна безпардонност. „Какво става с теб, кълбо от пламъци? Само мълчиш и светиш, като фар в мъглата. Я ела да хвърлиш няколко искри по вятъра!“

Той разрушава мълчанието ѝ, не със съжаление, а с хумор. Иренвейл, учудена, се усмихва – може би за пръв път след раздялата със семейството си. Оттогава Езерил се превръща в първия ѝ приятел.

🜄 Белариен — каменна дева с горещо сърце

Белариен, внучката на Орвион, е от съвсем друг калибър. Земна майа, тя не говори много, но когато го стори – всяка дума тежи на мястото си. Има вродено чувство за ред, дълг и спокойствие. Първоначално се държи резервирано към Иренвейл — не заради огъня ѝ, а защото не вярва, че някой може да премине толкова рязко от един елемент в друг, без вътрешен разпад.

Но когато двамата с Езерил стават свидетели как Иренвейл овладява едновременно воден и огнен вихър, за да спаси ранена майа по време на стихиен инцидент в тренировъчна зала, Белариен я признава — първо като боец, после като другар.

Оттогава тримата често са виждани заедно. Езерил подхваща шеговитите разговори, Белариен внимава мълчаливо и прави забележки за поведението му, а Иренвейл постепенно се отпуска. Те тренират заедно, понякога се карат бурно – огън, въздух и земя в несъвършено, но искрено равновесие.

Езерил – вятър в кръвта и вихър в устата, не се страхува да каже всичко, което Иренвейл премълчава.
Белариен – скала, която държи и двамата твърдо заземени, когато се опитват да се самоунищожат с емоции.
Иренвейл – огън с минало във вода, носи белези, които другите не виждат, но и светлина, която променя всички край нея.
“Ние сме равновесие, дори когато не сме равни”- е техният девиз, издържал предизвикателствата на времето.

И когато Иренвейл тръгва към замъка на Елементите, за да поеме ролята на Пазителка, Езерил я изпраща с шега, Белариен с мълчаливо кимване. Но и двамата очакват с нетърпение следващата им среща. Защото знаят, че огънят винаги се връща към първичната искра.

Анаис— по-малък брат на Иренвейл, загинал при инцидента, в който Иренвейл неумишлено подпалва пожар. След трагедията в семейството, тя е изпратена да се обучава на огнена майа, а родът ѝ се дистанцира от нея.

Обучението на един майе в друга стихия се осъществява чрез позитивен вот от висшите майи на всички стихии. Обикновено е част от церемонията по издигането на аурелий до сърцевезник, с което става първоначално неформален лидер на Ордена, а след като изучи всички майи- и официален.

Иренвейл се смята за “нечиста”, защото е престъпила тази древна традиция и закон. По тази причина не вярва, че ще ѝ бъде позволено да овладее останалите стихии, нито пък че ще бъде приета единодушно за Сърцевезница. Същевременно се придържа към правилата, защото знае цената на безрасъдния бунт. Родът Керелин така и не ѝ е простил смъртта на Анаис.