Nov 2, 2011, 10:16 AM

Есен 

  Prose » Others
765 1 4
5 min reading
Е С Е Н
Из цикъла “Четирите годишни времена”
Кестените в Докторската градина падат и зелената им обвивка, загубила вече свежестта си, се пропуква, за да изскочи отвътре блестящият кестен, лакиран от природата. На пейката срещу паметника са седнали три възрастни дами и тихичко си спомнят за тяхната “пролет”, която отдавна е отминала. Отминала е не само тяхната “пролет”, но и знойното “лято”, на което не са могли да се нарадват достатъчно дълго. Пожълтелите листа на дърветата падат като златен дъжд по старческите рамене, а някои даже се задържат в среброто на косите им.
От другата страна на паметника майки разхождат децата си, кои в колички, други хванали ги за ръчичка, а не липсват и такива, които ги носят на ръце, с тайната надежда, че някой ден и тях ще ги носят така.
Трите дами с умиление ги наблюдават и си спомнят за такива разходки в същата тази градина със собствените им деца, които всеки месец им се обаждат по “Скайпа” от Канада, Щатите или Нова Зеландия, и понякога не забравят д ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крикор Асланян All rights reserved.

Random works
: ??:??