Стоиш си и си пишеш домашното. Някъде до теб се чува “Tokyo Drift Ost”. И всъщност дори не си пишеш домашното, а измисляш каква искаш да бъде училищната униформа. Уж. Мислиш за нещо съвсем различно. За Нея, например, и се усмихваш. Разсееш се за малко и кажеш някоя глупост, и милата ти, иначе, сестрасе провикне като на пазара: “Аре стига си ме занимавал бе, пиши си домашните сам” и звучи грозно. Май е време да спра да се провиквам. Млъкваш и се обръщаш отново към бюрото си. Празният лист безмилостно очаква да го изпишеш с някакви глупави разсъждения за Каралийчев. ”Човекът е писал приказки, хора. Не е очаквал да търся Едипов комплекс у Ането. ”Нека го зарежем за малко. А как ти се ходи на плаж. Направо не е истина. Кой го интересува, че януари окончателно се е депресирал от дълговековния си имидж на студен и ветровит и е решил да стане bright&shiny? Вече си представяш как стъпваш бос по пясъка и изведнъж те сепва шум от стържене на колела. Идва от леко отворения прозорец. Толкова добре ...