Есенно
Стоиш си и си пишеш домашното. Някъде до теб се чува “Tokyo Drift Ost”. И всъщност дори не си пишеш домашното, а измисляш каква искаш да бъде училищната униформа. Уж. Мислиш за нещо съвсем различно. За Нея, например, и се усмихваш. Разсееш се за малко и кажеш някоя глупост, и милата ти, иначе, сестрасе провикне като на пазара: “Аре стига си ме занимавал бе, пиши си домашните сам” и звучи грозно. Май е време да спра да се провиквам. Млъкваш и се обръщаш отново към бюрото си. Празният лист безмилостно очаква да го изпишеш с някакви глупави разсъждения за Каралийчев. ”Човекът е писал приказки, хора. Не е очаквал да търся Едипов комплекс у Ането. ”Нека го зарежем за малко. А как ти се ходи на плаж. Направо не е истина. Кой го интересува, че януари окончателно се е депресирал от дълговековния си имидж на студен и ветровит и е решил да стане bright&shiny? Вече си представяш как стъпваш бос по пясъка и изведнъж те сепва шум от стържене на колела. Идва от леко отворения прозорец. Толкова добре се е вживял януари в новото си амплоа, че и това можеш да си позволиш.
Колелата, все пак. Не са автомобилни, а на скейтър. И пак идва споменът за лятото и състезанието на Морска гара. Часовете, прекарани в чакане, бяха право пропорционални на изпитите бири и свалките. Хубаво беше, а after-party-то беше още по-хубаво. Най-хубави обаче бяха момичетата - центъра на диското. И там се запозна с една-две. Не можеш да си кривиш душата и да кажеш, че не намери лятната любов. Май беше плажна – с работно време от 9 до 3 през нощта и после у вас. Хубаво беше. Цяло лято не работи, ееех. Живот. А май трябваше – като се виждаше с приятелите, ги бъзикаше, че са почернели не от слънцето, а от работа. Обаче кой после си купи Converse и беше супер пича? Е, сега, ние не държим толкова на 100-левовите кецове, ама друго си е. Спор няма.
И изобщо хубаво лято беше. Пак се сети за Нея. Тя обаче не е плажна, есенна е и цветовете й отиват. Кара те да се усмихваш и да се чувстваш сигурен с нея, знаеш, че не е плажна и няма да избяга с Пешо. Не, че те заболя, де. Те май още са заедно. Но твоето момиче е есенно и с нея сезонът ти се вижда още по-добър и от лятото. Май е време да й се обадиш да излезете. Каралийчев и домашното ще почакат.
Целуваш сестра си по бузата на излизане. Нищо, че понякога така се провиква. Тя все още не е намерила своето есенно момче.
© Ани All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
ми... правилно...
-
Жалко? Не, напротив - този е от сърцестоплящите ми разкази, поне аз така ги наричам и ги пиша с една-единствена идея - да усетиш топлота под лъжичката.
-
Страхотен разказ! Жегна ме в гърдите... жалко за мен
-
Ооо,домашни с приятел не се пишат,евентуално се преписват, но писането е обречено на провал от самото начало
Иначе вече за тази работа има мобилни и стационарните почти не се използват. -
Ние пък казвахме: "Отивам да пиша домашните при ..." И ставаше голям провал, когато някой родител звънне в къщи и помолят:
"Моят/моята ... ми каза, че ще си пишат домашните с вашия син. Може ли да се обади за малко?" -
Хаха,благодаря ти много
-
Защо ли всички понякога така си пишем домашните?! Или може би само, когато сме влюбни?! Забравила съм, но написаното е достоверно поне по моите спомени!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
