Еволюция
Еволюция в производството на киселото зеле през годините
Застудява и ще трябва и за киселото зеле да се мисли.
То пък и какво толкова има за мислене, мислели са едно време.
За него си е трябвала каца с канелка, да точиш в котела или кофата, и да преливаш. По цял ден претакаш ли, претакаш...
Лятото изкараш кацата на двора, напълниш я с вода да се изкисне, затягаш обръчите, сменяш кълчища да не тече, не стига, че пролетта си я търкал с телената четка отвътре, да отмиеш зелювата чорба и миризма.
След кацата дойде ред на бидона: един такъв голям, с як капак с обръч. От къде у градо двор, па изкисване лятото и т.н. Обаче претакането си е претакане: един маркуч, и духаш като изоглавен да правиш джакузи в бидон. Еволюция! И от време-навреме засмукваш да потече в кофата, и хоп – пак вътре в бидона. По едно време се появиха и бидони с канелки. Да не духаш с маркуча. Еволюция!
А сега – нова мода плъзна из народа. Кисело зеле в найлонови чували, от ония яките, за строителните материали. Пълниш, слагаш каквото трябва, връзваш яко да не изпуска грам въздух. След една седмица претакаш по новата мода – търкаляш чувала със зелето по пода. Напред-назад, напред-назад по няколко минути, какви са тия претакания по цял ден!
И напролет най-доброто от Еволюцията: няма миене, няма търкане – празниш и хвърляш – чиста работа!
Хайде, чао, аз отивам за чувал, а ако някой е по-напред в Еволюцията на киселото зеле, да пише на лична, лично една зелка от новата реколта има от мене!
© П Антонова All rights reserved.
