Чувството се скъса. Спомените се разшиха, единият даже е паднал, докато се разхождах, и повече не го намерих. Някой си го е харесал и си го е прибрал. На всичкото отгоре се подаде едно обещание и като го дръпнах, се измъкна от всички нишки, сякаш само то разплете половината чувство.

Реших да подам оплакване - все пак още е в гаранция. Писах имейл, отговориха ми, че изглежда имало лек дефект, затова щели да ми пратят ново директно от фабриката, същото щяло да бъде. Но аз не исках ново. Това си го харесвах, исках само да ми го оправят и да ми го върнат. Нямало как, отговориха ми, това било за изхвърляне.

Реших да отида директно във фабриката и да говоря с някого, който поне да го погледне и да опита да го оправи. Отпратиха ме - оказа се, че тази фабрика, която работила с най-добрата техника в света и по най-съвременни методологии, няма установена практика за поправка на повредена стока, само за замяна.

Ама това е боклук, казаха ми, ще ви дадем чисто ново, с подновена гаранция, директно от тук го взимате и се прибирате вкъщи с него. Добре, боклук оставям, боклук взимам и се правя че всичко е наред, така ли? Не, казаха, това нямало да е боклук, но си личеше, че не ги интересува. За тях това е просто стока. Явно и за масовия потребител.

Цвети