Беше сама... Отново. Отново? Не, не беше същото, различно беше. Вече не я беше страх от това. Най-сетне бе успяла да преодолее страха си.
"Обичам те...", беше й прошепнал в онзи горещ летен ден. Прегърна я и спусна устни по шията й. На нея й прилоша. "Какво?! Защо... Защо разваляш всичко!", умът й крещеше. Не трябваше да става така! Осъзна, че той се е надигнал и я гледа. В погледа му се четеше очакване. Окопити се и му се усмихна - най-красивата и влюбена усмивка, която можеше да изиграе. "Обичам те", отвърна, уви ръце около врата му и го целуна. Всички чувства, които се зараждаха в сърцето й от момента, в който за пръв път беше разговаряла с него, умряха. За миг. А той стоеше пред нея и й се усмихваше. "Обичам те, обичам те, обичам те!", повтаряше. И тя му се усмихваше в отговор. Замисли се. Толкова надежди бе вложила, той също. Не можеше да го предаде. Трябваше да опита.
Прекарваха все повече време заедно. Разхождаха се, смееха се, ядяха сладолед. Бяха неразделни и изглеждаха толков ...