Фал старт
Съревнованието беше в разгара си. Принцовете напъваха силите си хем да се настигнат, хем да подминат мержелеещия се в далечината образ на Императора. То и То стояха и наблюдаваха. Те си приличаха много, но се и различаваха.
- Как мислиш? - каза едното То, на другото, - Ще победят ли?
- Нямат шанс! – отвърна другото То.
- Защо да нямат? – поусъмни се първото.
- Защото вече са загубили. Ти да си чувал за фал старт?
- Е, чувал съм. Но защо те да са направили фал старт? Виж го този Император, как си ходи, все едно е тръгнал на разходка да чопли семки, а не да си опазва мястото!
- Просто е! Всички стартират, но още преди старта са бити карти. Истинското начало е назад с дълги, дълги години и ежедневни награди. Те са го подминали, още преди да застанат на линията и няма как нито да се върнат и започнат наравно с него, нито да застигнат Императора.
- Това стана, също като онази човешка басня за костенурката и заека. Как може по-бързото животно, да бъде подминато от по-бавното? Абсурдно е!
- Може,може! Зависи от душевната писта и от разстоянието отстоящо от старта. В този случай, всички принцове имат фал старт и няма как да стигнат финала, без да бъдат дисквалифицирани.
- Значи, пистата е много крива. – отговори първото То.
- Крива – права – писта е! А и реферът е важен, както знаеш.
- Крива писта и прав рефер! – възмути се първото То, което, всъщност беше Съзнанието.
- И крива, и права да е, само тя води към мен. – спокойно отговори Сърцето и затрептя, че да се намести удобно на мястото си.
© И.К. All rights reserved.