ФЕЯТА НА ЛИЛИИТЕ
Лятото изпрати последните си дни с фестивал на суетата. Поредният кораб с туристи се отдалечаваше от брега. Наближаваше денят, в който на пристанището щяха да останат само рибарските лодки, полюшвани и мокри от студените есенни дъждове. Крещящи чайки се гонеха по безлюдния плаж. До месец вятърът щеше направи от чадърите призрачни скелети, приведени един зад друг, опърпани като разбита войска.
Лятото затвори вратата след себе си. Времето спря за миг, усмирено. Задъханото лутане на вятъра отброи началото на танца на купчината листа. Зелено-жълти, червени, феерично плъзгаха телата си, блъскаха се в сградите и умираха щастливи на мокрия паваж. Такситата минаваха слепи и ревящи. Дъждовните капки чукаха по металните им дрехи, сълзяха в прожекторните им очи. Хората бързаха, блъскаха се, псувните влизаха в джобовете им и после обхождаха телата. Лошите мисли се вкопчваха в косите, съскайки с уродливите си лица.
Тогава я видях, седеше на първата от редицата пейки. Мокрите ú коси ...