Феята на свирките
Сънуваше поредният си кошмар свързан с фалита на фирмата, която управляваше, когато вълна от неземно блаженство му подсказа, че не е лошо да се събуди. Очите му с мъка си пробиха път под подпухналите клепачи, а главата, сякаш скърцайки, се отлепи от неудобната възглавница. Погледът му се насочи към мястото, откъдето прииждаха пулсациите удоволствие.
Това беше невъзможно! Но последвалият взрив сякаш твърдеше напълно противоположното... Когато отново пое контрола над тялото си, той пак насочи своя поглед към нереално красивата жена, която надвесена над него се усмихнеше загадъчно. Реши, че засега няма да обръща внимание на пеперудените й криле, но ще се върне към тях на по-късен етап...
- Коя си ти? -
- А ти кой си - гласът й бе най-нежния звук чуван от него, но това просто допълни абсурда на ситуацията...
- Бойко Костов - чу се автоматично да отговаря, но моментално се осъзна и реши да атакува брутално. То това си му беше и в нрава, и в зодия та. Чиста проба говедо - Тук аз задавам въпросите!
- Добре де, ама си много невъзпитано бивше момче, да ти кажа честно. Помниш ли, как като хлапе държа първото си паднало зъбче с месеци под възглавницата? Феята на зъбките обаче тъй и не дойде...
- Ха-ха, айде моля ти се. Детски му щуротии! Точно това ми помогна да порасна, и да разбера, че приказките са една голяма лъжа - и изведнъж се стреса - А ти отде знаеш?
- Виж сега, Бонбончо Кокостов, аз съм фея. Понякога Феята на зъбките (а и не само тя) допуска грешка, пропусне някого от списъка, забрави друг, с трети се размине, но пропуските винаги изкачат в един момент, и тогава или сгрешилата, или някоя колежка оправя нещата. А ти вече си надраснал детските феи, та се нагърбих аз с мисията да осъществя някоя твоя мечта... И спри да мучиш! Отегчително е! Ще ти върна говора, когато приключа с теб, че иначе само глупости ще ми пелтечиш, а знаеш ли, колко работа ме чака още? И колко са те задръстили годините си нямаш идея даже... Стига си мислил за пустата фирма, пич, и без това е загубена кауза. Е, ако върнеш оня, който те дразнеше с мненията си, след няма и година ще си на върха, а след около тридесет ще си живееш живота, наслаждавайки се на внуците. Обаче пустото ти его, какво, че е толкова дръпната? Някои хора изграждат стени, за да не бъдат наранени за пореден път, други се крият от любовта, дори когато вече е в сърцата им... Абе шантави същества сте вие, хората, ама ви търпим, какво да ви правим... И да ти кажа последно, преди да си тръгна. Някои грешки са верни... Повечето хора срещат фея веднъж в живота си, и този миг никога не е случаен...
В същия момент тя започна да избледнява, а мъжът усети, че може да говори... и вече вярва...
- А ти коя си - чу се сам как отчаяно попита...
Неочаквано за него обаче получи отговор - от един ъгъл на вече празната стая, като най-сладкото ехо се дочу ефирен глас, в който звъняха камбанките на непрекрит смях...
- Феята на свирките, глупчо...
32 години по-късно
Мъжът доволно се излежаваше на шезлонга и гледаше, как двете му внучки си играят в пясъка до басейна. А те изведнъж едновременно, сякаш усетили го, се обърнаха към него и се усмихнаха. Той не издържа и започна гръмко да се смее на глас, виждайки за пореден път, колко си приличаха във всичко те. Та чак до там, че и на двете липсваше едно и също зъбче.
А после погледът му се плъзна към дъщеря му, прекрасният и съпруг, за да се спре накрая на ръката на неговата любима, която, както обикновено, беше в неговата.
"... Повечето хора срещат фея веднъж в живота си... А аз съм щастливец! Феите са част от моя!..."
30.06.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Човек подсвирква по-добре като му падне зъба, така ли?
