ФЕЯТА ОТ ПРИЗРАЧНАТА ЯХТА

Само на няколко километра от града, в подножието на неголеми хълмове се намира един от най-красивите и екзотични плажове в района. Това е наистина природен феномен в които има на едно място гора, широка плажна ивица и море.

Тук се намираха няколко къмпинга, които туристите много харесваха и не пропускаха възможност да идват през уикендите и отпуските си.

Алекс и приятелите му обожаваха това място и винаги, когато можеха ходеха там.

Бе началото на лятото и всички копнееха за слънцето и плажа.

Събраха се и тръгнаха. Една каравана и още две коли. Тези от колите щяха да спят в палатки.

Когато пристигнаха видяха, че има много хора и всички хубави места са заети и затова се наложи да се разположат най-накрая дори малко навътре в гората сред дърветата. Но това не ги разстрои. Някои от тях веднага хукнаха към морето жадни да се потопят и усетят приятната хладина на водата.

После разпънаха палатките и разтовариха багажа от автомобилите. Предстоеше традиционната им първа лагерна вечер, в която пееха песни, слушаха музика и пиеха по бира. Носеха си месо, което с удоволствие печаха на лагерния огън. Някои от момчетата обичаха да ловят риба, но ако случайно не уловяха имаха достатъчно други хранителни запаси.

Алекс бе сам. Другите бяха по двойки, но той наскоро се бе разделил с приятелката си, която много обичаше и сега изживяваше постлюбовен травматичен период. Смяташе, че тези излети и събирания с приятелите му ще му помогнат да се отърси от любовната мъка.

Вечерта бе чудесна. Забавляваха се до полунощ и после си легнаха да спят доволни и щастливи от приятните емоции.

Алекс не можеше да заспи и затова се разходи из плажа. Чуваха се различни шумове и музика отвсякъде. Дори и любовни звуци в лятната вечер. Накрая се върна и си легна, но спа само два три часа и стана рано сутринта преди изгрева на слънцето. Бе гледал по телевизията предаване за някакъв човек, който се хранел със слънце! По-точно със слънчеви лъчи и бе решил да опита и той. Тръгна внимателно към плажа между дърветата и палатките. Всички спяха и се чуваха похърквания.

Стъпи на пясъка и усети приятният сутришен бриз. Разтвори ръце сякаш да прегърне тази свежест и да я пусне в себе си за да изчисти душата му.

Направи лека гимнастика и зачака изгрева. Хоризонта заблестя и първите лъчи на слънцето се появиха над морето. Слънчевата пътека се плъзна и застана пред него, все едно го канеше да тръгне към светлината.

Той застана съсредоточено срещу слънчевите лъчи и започна да ги поглъща с очи. Стоя така няколко минути докато се появи целият диск на звездата и после отмести поглед. Наистина усещаше прилив на жизненост и радост.

После забеляза, че някъде в дясно над морето има мъгла. Видя и още нещо. В далечината по брега имаше скала, която навлизаше над морето. Там почти на ръба на скалата видя фигура. Фигура на жена. Стоеше изправена с дълга развявана от бриза коса. Зачуди се какво ли прави там толкова рано. Дали и тя не се хранеше със слънце!? Имаше много хубаво тяло доколкото можеше да прецени от мястото си. Реши да тръгне към нея. Бе изминал няколко метра, когато видя, как тя скача в морето и изчезва точно там където започва мъглата.

Алекс се стресна. Минаха му тревожни мисли. Взираше се за да види дали е във водата и се затича натам.

Когато стигна до скалата видя в края на мъглата задната част на една яхта. Мъглата ту я скриваше, ту я показваше.

“Сигурно е доплувала до яхтата” – помисли си той. “Странно момиче. Коя ли е тя!!? Бе ли го видяла? Дали го е видяла и затова е скочила? За да избяга от него!?”

Постоя още известно време загледан в мъглата, но яхтата не се показа повече.

После поплува малко и реши да се прибира.

Върна се в лагера и се залови да прави кафе за приятелите си.

Този ден почти до вечерта се забавляваха на плажа. Играха на волейбол, плуваха, изиграха няколко игри на карти и се печаха.

Вечерта отново бе забавно. Запознаха се с други почиващи и се заформи голям купон с много музика и танци. Бяха наловили прясна риба и скарите работеха постоянно. Още една приятна лятна вечер изпълнена с радост и усмивки.

След два дена малко преди да се здрачи Алекс бе тръгнал да събира дърва и съчки за лагерния огън. Бе навлязъл много навътре, когато усети, че сякаш има някои наоколо. Сякаш някои го наблюдава. Странно усещане, което не бе изпитвал така силно преди. После с периферното си зрение улови някакво движение. Обърна се бързо и видя как зад едно дебело дърво се скрива силует. Сякаш забеляза и коса. Дълга коса и това събуди спомените му за момичето, което бе видял рано сутринта на скалите на плажа. Усети как сърцето му заби по-силно. Тръгна натам където тя изчезна. Странно не чуваше стъпките и. Сякаш не стъпваше, а се носеше леко над земята. Доближи се до дебелото дърво и погледна. Нямаше я. Огледа се, но не я видя никъде. Започна да се пита дали не му се е привидяло. Поразходи се, но от нея нямаше и следа. Започна съвсем да мисли, че му се е сторило и привидяло.

Сумракът бе обгърнал гората и с всяка секунда ставаше все по-тъмно.

Когато тръгна да провери дали има някои зад дървото той остави съчките, които бе събрал. Върна се и се наведе да ги събере и вдигне. Събра ги и стана да тръгва към лагера. Обърна се и тогава я видя на около два метра от себе си. Стресна се и без малко да изтърве съчките.

Беше много красива. Безумно красива! С извити и влажни, като на млада сърна очи в които плуваха вълшебства и сякаш светеха с разноцветни светлинки. Тънки вежди, чувствени леко отворени устни и едно ангелско лице. Видя и косата и отблизо, дълга гъста и кестенява стигаща малко под кръста и.

Бе облечена в лилаво костюмче от две части. Горницата свенливо прикриваше две сочни гърди, а те бяха точно толкова големи, колкото трябва да бъдат за да изглеждат влудяващо.

Поличката бе къса, като тези на мажоретките и надолу се откриваха най-дългите и нежни крака които той бе виждал. Изящни и стигащи до края на въображението му.