В последно време ми прави впечатление, че все по-често минавам по един и същи маршрут. Това стана неусетно и нямам представа защо се получи. Общо взето улицата е тиха и има няколко стари къщи, останали като по чудо след големия бум в строителството, когато кварталът се промени коренно. Минавам оттам по едно и също време на отиване и на връщане. Нищо особено не се случва, ако не се счита появата на онази лудата, която винаги стои на прозореца на втория етаж и гледа кой минава. Обстоятелството, че не излиза от стаята и не ходи никъде навява съмнения, че не е с всичкия си. Отначало не я забелязвах, но после започнах да я забелязвам. Учуди ме най-много постоянното ù присъствие на това място, поради факта, че е млада, а това занимание, доколкото знам, е характерно предимно за някои любопитни бабички; вече не мога да си представя старата сива къща по друг начин. Дори зимно време зад запотените стъкла на прозореца забелязвам неподвижния ù силует; понякога имам смътното усещане, че се усмихва ...