ФРАНЦ
Том спря. Тук пътищата се разделяха в три посоки. По средата беше забучен прът, а на него заковани три табели, всяка от които сочеше с по-изгнилата си част съответния град. Том пое към Ричмонд.
След четвърт миля видя купа сено. Беше от лявата страна на пътя, на нея се беше облегнал човек, изпружил крака в пръстта. Шапката му закриваше лицето. Той спеше.
- Хей - викна Том, - това ли е пътят за Ричмонд? Никой не му отвърна.
- Хей - викна отново Том, - пътят за Ричмонд оттук ли е?
Човекът, който спеше, сгъна единия си крак, пъхна пръст дълбоко в обувката и зачеса ходилото си. После отново го изпружи, махна от лицето си шапката и като гледа дълго срещу слънцето, силно кихна.
- Какво искаш? - попита след това той.
- Пътят за Ричмонд, викам, това ли е?
- Кой път?
- За Ричмонд.
- Пътят за Ричмонд ли?
- Да. ...