По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.Природата не беше щадила материалите си за нея,но те бяха здрави и качествени.Мъжете имаха различно мнение по тоя въпрос.Едни казваха като я виждаха за пръв път:”Хубавка е,ама е прекалила с хляба и манджата.”Но други ,които бяха любители на ренесансовите форми като я срещнеха чупеха вратове след нея,цъкаха и се облизваха.Жената се казваше Афродита.Беше кръстена на баба си по бащина линия.Баща й беше грък,раждан в България,затова се считаше повече за българин,отколкото за грък.Афродита също се присъединяваше към отбора на българите-юнаци,макар че в къщи когато се караха често плещехе на гръцки.За по-кратко всички и викаха Фро.Дали защото имаше гръцко-български гени-но тя беше твърде странна.
И сега вървеше по пътеката и говореше на глас.В авт ...