Гадателката
Крещеше! Крещеше, а крясъкът замираше миг преди да се изтръгне от дробовете й. Кървеше. Да. Виждаше. Усещаше желязото в тялото си. Студенината. Преди я болеше, сега дори това престана да я държи в този свят. Една от последните нишки живот, която бе сграбчила отчаяно, се скъса. Умираше... още малко... толкова малко, че вече нямаше значение...
Гадателката се събуди с писък в леглото си. В чий живот, в чий край бе потопила съзнанието си?! Пое дълбоко въздух, прогони страха. Започна да диша по леко. Само сън. Изтри ситните капчици студена пот от челото си и разтърка корема си. Нямаше я нито раната, нито кръвта... Вода. Стана и се запъти към банята. Внезапно настъпи нещо остро и се спъна. Падайки бутна железният прът на лампата. Усети как той проникна в корема й. Усети болката. Видя рубинена кръв и как тя напоява нощницата и пода. Почувства алената и топлина. Опита се да изкрещи, но викът и замря малко преди да се откъсне от дробовете й. Стана й студено.© Танцуващо Небе All rights reserved.
