Галя излезе от книжарницата, в която работеше и заключи вратата. Изкачи се бавно по стъпалата до таванското помещение на сградата, която ремонтираха. Застана на малката тераса, която нямаше парапет в момента, спря близо до ръба, като загледа мълчаливо майстора, който от върха на високата си дървена стълба къртеше с шпакла подпухналата от влагата мазилка на тавана.
“Колко е високо! Не го ли е страх да не падне?”
А той, на около метър от нея, дори не я забелязваше, улисан в своята работа.
Жената наблюдаваше кротко сръчните му здрави ръце, побелели от варта.
След миг той стремглаво се втурна да слиза.
“Каква смелост се иска да скочиш така…”
След като остана сама и нямаше повече какво да прави там, запъти се към стъкления асансьор в северната остъклена част на сградата. Качи се и се озова там задно с един от работниците. Приближи се до парапета и се загледа през прозорците навън.
Спускането и изкачването на асансьора бе бавно и спираловидно, за да може пътуващите в него хора да наблюдават ...