Всеки път като си идвам в София и гледам изтупаните пешеходци по улиците ме обзема фикс идеята, че съм отчайващо вчерашен и трябва да си купя нещо ново. Този път беше ред на джинсите. Имах някакъв бегъл спомен за едно магазинче с добро качество стока на “Витошка” и при дежурната разходка с баща ми през центъра се запътихме натам. Всичко си беше на мястото – и магазинът и стоката.
Поогледах показаните ми от продавача екземпляри, пробвах един-два. Баща ми, който от 15 години не си беше купувал дрехи, защото си носеше старите костюми гледаше равнодушно ту моите занимания ту пристъпващия от рафт на рафт продавач. Избрах си накрая един чифт и платих поисканите 45 лева, а баща ми с мрачен поглед изпрати шепата на продавача, която чевръсто прибра банкнотите в касата. Та като излязохме навън, че като ме подбра:
– Е синко, не те е срам, надвил си си на масрафа, няма що, за 45лв. гащи! Ми, да бяхме отишли на пазара в Илиянци, за 15 лева щяхме да ти намерим гащи, ей!
В къщи за негово огорчение мо ...