Гастарбайтер
Благой Градевски повече не издържаше в това безтегловно състояние. След рухването на държавата, всекидневното повишаване на инфлацията, терора на борческите групировки и всеобщото озлобление, не му оставаше нищо друго – освен да се обади на братовчеда в западна Германия - за да го вземе на работа при него. От явно по явно ставаше, че тук в България въздухът не стигаше за всички.
- Блажко, Блажко – говореше, напълнила очи посребрялата му майка – седи си тука, синко! Какво ще рекат хората за нас, та ние ли сме най –пропадналите човеци в тази държава? Само за твоето чедо няма хляб тук – ще кажат – как можа да се пръкне най-мързеливият, та само той да не може да си намери работа. Лошо ли ти беше като сервитьор? И парички си имаше и големците бяха все около тебе. Потрай, седи си тука, все ще се оправят някак си нещата. Е, и апартамент си имаш – има ли някой от твоите колеги толкова голям апартамент, а? С кон да вършееш вътре по стаите. Ще тръгнеш, а кой ще ти гледа децата? – го ...