Ако някой каже, че в ада е горещо, значи никога не е бил там.

Бившият генерал И Сонг-гье; приживе коронован крал Таеджо и основоположник на Чосон; знаел не само, какво е ад, но и колко е дяволски студен. Таеджо е от онези хора, които, вместо да мислят, какво идва след смъртта, се опасяват, какво ще стане с тяхното, когато се гътнат. Оказало се, обаче, че конфуцианството не му е донесло място в рая и след гибелта си, първият император на Корьо, бил запокитен в недрата на земята… или поне така твърдят християните.

Виждате ли, И Сонг-гье, не искал да се намери пред златните порти и да свири на арфа до края на вечността. Не това го накарало да приеме сделката, която му предложили духовете. Всичко, което И искал, било Корьо да просперира.

Когато ритнете камбаната времето спира да тече в нормалното си русло. Мислите, че са минали години, векове, а всъщност живота никак не се съобразява с тази ви преценка. Генерал И усещал, че се намира в замръзналия ад от хиляди години, но всъщност в истинския свят (ако мога така да се изразя) са минали едва няколко часа. Корьо щял да бъде разкъсан и делото му щяло да бъде напразно, така му думала Кали — богиня, която Таеджо чувал за пръв път.

Имало начин, обаче, всичко да се нареди, уверявала го тя. Не само това, но и билета за херувимския свят щял да му е в кърпа вързан (нещо, което слабо вълнувало нашия герой). И Сонг-гье трябвало да се върне в света на полуживите, да навлезе в още по-ледено царство, където управлявал могъщ вещер, да отреже главата на чудовището и да я занесе обратно на Кали. Ето на това му се вика добра сделка…

* * *

Отплеснах се, извинете, но когато си нежив дървен философ и разполагаш с цялото време на света, такива подробности не те спират да дърдориш, стига да има кой да те слуша… И така, нека продължа:

Генерал И Сонг-гье, в пълно бойно снаряжение щял да се отправи на път. Предоставили му плът и кости (неговите собствени, съвсем леко реставрирани), та кралят си приличал на пресен труп, но не като зомбитата от блатните приказки, не — стар и посинял, но силен и решителен! И, след като се поклонил на Кали и тупнал обещаващо по вдървените си гърди, бил запратен на майната си, буквално в задника на географията. Само до там можели да го преведат духовете, боговете, демоните, или каквито там ги виждате от вашата гледна точка.

Високите планини, които се опитвали да попречат на И да стигне до целта си, били незначително препятствие за корейския войн. Само да спомена, че дори и да обърнете петалата изпитвате студ, болка, глад и… а бе, всичко. Но, И решително закатерил замръзналите стръмнини пред себе си, отнасяйки мислите си далеч, та да пренебрегне онези биологични спънки в обвивката на функциониращото си тяло. Дълго се катерил И, не един или два дни, по-скоро седмици или месеци. Спал по няколкото часа, а после ставал и продължавал. Вода пил, разтапяйки сняг в мръсно войнишко канче от Втората Световна (нищо че той нямал и идея, че такава война изобщо някога ще има). Ял някакви таблетки, наследство от НАСА и така устискал до върха.

Ако И беше жив, можех да кажа „със сетни сили“, ала нали е ходещ труп… май трябва да преосмисля подобно твърдение… все тая. Та, крал Таеджо се добрал до входа на Голямата пещера, а вътре — обграден от злите си стражи — дремел вещерът, чиято глава трябвало да бъде свалена.

В галериите на пещерата — гладки, бели и безкрайно дълги — макар да не прониквала слънчева светлина, било топло, светло иии… някак уютно.

Дъртото и разлагащо се тяло на Таеджо крачело уверено напред, когато изневиделица пътя му бил препречен от слугите на мага — джуджетата. И свъсил вежди. Не си бе представял тези създания точно така, всъщност не си ги бе представял никак. Ниски същества, в зелени панталонки, червени блузки, шапки и обувки със звънчета. Генералът извадил меча си и съсякъл поне три наведнъж, а девствените стени се обагрили в кръв и черва, докато останалите помощници разпищени се разбягали… отвращение към заешките им сърца бе следващото нещо, което почувствал кралят на Корьо.

Оттук насетне никой не се опитал да го спре, докато не стигнал до дебелата порта, зад която лошият вещер вършел… каквото там вършат лошите вещери. И изритал портата с крак, която пък направо паднала от пантите. Негодуванието му към това място се засилвало все повече и повече.

Помещението представлявало някакъв вид работилница. Съществата, онези дребните, щъкали наляво-надясно, сглобявайки най-различни джунджурии — от кукли, до предмети, които Таеджо виждал за пръв път. В близкия ъгъл, огромни елени, кротко хрупали зелена трева, която изпъквала с цвят, на фона на досегашния стерилен пейзаж. Надушили опасността, копитните се хвърлили с рогата напред, та да промушат И в корема. Първият от династия Чосон, не се издигнал и обединил корейците със страх — точно обратното — та за броени минути от едрите животни останали само разпилени крака, муцуни и вътрешности. Джуджетата отново боязливо се изпокрили и вече нищо не стояло между краля и целта му.

Вещерът се измъкнал от скрита ниша, с очи разширени от ужас, под червената шуба огромният търбух се тресял от ридания, а брадата му блестяла от капчици сълзи, лиги и сополи. Таеджо очаквал вещерът да го обсипе с гръм и мълнии, така се биели магьосниците, ала дебелакът със смешна червена шапка, просто циврил насреща му, оплаквайки убитите добичета. Генерал И Сонг-гье не се замислил нито за миг, ритнал дъртака в корема, а шишкото се превил на две и паднал на колене, отправяйки добросърдечен и умолителен поглед към своя палач.

Ръцете на мъртвото величие били леко замръзнали и изтощени, та И успял да отдели белокосата тиква, едва с третия замах. Огледал врата на вещера… е, не се справил така прецизно, както на младини, но дори и нащърбената кожа нямала значение. Важното било, че от туловището на стареца се леела кръв на талази, а това било сигурен знак, че чудакът е гушнал букета. Крал Таеджо грабнал сувенира си и тръгнал на обратно… абсолютно безпрепятствено. Със сигурност света щял да бъде по-добро място, без подобни плашливи създания…

* * *

Какво се случило с Корьо, крал Таеджо и неговите земи ли?

Е, видите ли, от време на време богинята Кали и нейният съпруг Шива, обичали да разиграват света на зарове. Шива, непреклонен твърдял, че ако смъртник се опита да стори най-отвратителен грях в коя да е религия, небесата ще се разтворят и ще погълнат злосторника. Кали, пък от своя страна, тропала с крак, че каквото и да направят живите или мъртвите, никой няма да даде и пукната пара. Съпрузите, на комарджийски принцип, разиграли няколко колоритни покойника и така избрали И от Чосон. Наговорили му врели-некипели и го пратили да обезглави самия Дядо Коледа (не си поплюват тия индийци, от мен да знаете). Генералът, нямало как да знае, че Корьо все пак някога ще стане част от Японската империя. Това си било в хода на историята, така че каквото и да сторил нямало никакво значение. Когато гордият кореец доставил главата на червено-носия старец, Кали и Шива си го върнали в ада и… туйто…

Светът свършва и ще дойде моето царство, така последно сме се разбрали с Оня там горе. Но преди и вие да идете в ледените или кипящи казани (много зависи, скъпи деца, в какво точно вярвате) искам като уважаващ себе се дявол, да ви кажа: Дядо Коледа умря, индийските божества пратиха наемен убиец и му светиха маслото! Не си правете труда да бъдете добри, защото подаръци няма да има! Най-редно ще да е да си заслужите мястото под вилата ми…