Георги

   Погледнах очите му. Имаше нещо странно и трескаво в тях. Може би употребата на наркотици беше дала своето отражение. Не трябваше да забравям, че преподавам в училището в затвора.

   Георги беше в десети клас. Според мен имаше средно образование, но беше успял да надхитри системата и да се запише да учи. Разбира се, може и да греша с това твърдение. Езиковата му култура беше много добра, логичен в разсъжденията, беше чел литературните произведения, които се изучаваха. Всъщност посещаването на училището ще му е от полза. Човек винаги може да научи повече. Какво бе направило това младо момче убиец – дали е действал умишлено, или под влиянието на наркотици? Куп въпроси се въртяха в главата ми и напразно търсех отговорите им. Знаех, че е убил приятелката си и това не ми излизаше от главата. В същия клас имаше още няколко души, които изтърпяваха присъди за убийство. Тези, които бяха осъдени за кражби, разказваха историите си, но другите запазваха мълчание.

   Отнасях се внимателно към всички и те ми имаха доверие. Много обичаха да им разказвам за живота на писателите, които изучавахме. Тъй като бяха надхвърлили ученическата възраст и всеки от тях имаше своя житейски опит, разсъжденията им в часовете бяха интересни и понякога доста нестандартни. Тази година имах ученици, които независимо какво са извършили, имаха интерес към литературата и аз се опитвах чрез нея да им влияя и да променям съзнанието им по някакъв начин, доколкото е възможно.

    Наближаваше Коледа и им бях дала да пишат есе на тази тема. Прослушвах написаното и правех съответните коментари – какво е добре и какво още може да се подобри в есетата им. Започна да чете Георги. Беше писал за най-близките си хора, с които иска да е на Коледа – родителите и петгодишната си дъщеря. Оказа се, че е разведен. Кога е успял? Беше само на 27 години. Написаното беше емоционално и интересно. Похвалих го и той извади снимка на петгодишното си момиченце. То много приличаше на баща си.

   –Много хубаво дете! Прилича на тебе!

   –И е умна. Майка ѝ я гледа. Много ми липсва! – вметна Георги и замълча. Видях, че ръката му трепери, като прибира снимката. Очите му отново имаха оня трескав вид.

   –А защо се раздели с жена си? – неволно попитах.

   –Ми, не се разбирахме и аз си намерих друго момиче.

   Той замълча. Мълчаха и другите. Аз побързах да сменя темата и да завърша с някои теоретични указания за писането на есе. 

   На следващия ден Георги отсъстваше, беше болен. Тогава, без да искам, от съучениците му научих защо е убил приятелката си. Аз си мислех, че е от ревност, но причината беше друга. Оказа се, че е заел от нея голяма сума пари. След време тя си ги поискала, но той не можел да ги върне, скарали се и тогава е станало най-лошото. Вероятно е било моментно умопомрачение, пристъп на ярост или въздействие на наркотици, само той си знае. Могло е и е трябвало да се избегне, но… Един живот си беше отишъл много рано, а едно дете щеше да порасне без баща си.

                                                                              Мария Мустакерска