Feb 5, 2007, 8:23 PM

Гласове 

  Prose
1067 0 0
13 мин reading
- Чакай, чакай да ти разкажа една смешка...
Тия очи не мога да ги понеса тъжни...
Ама на теб май ти е хубаво че си тъжен... то понякога си е много хубаво даже... ми... изживей си го...
Вчера бяхме в завода ... Ух че мръсно, ужас! На стълбите слоеве мръсен жълтеникав прах, перилата в някакъв неопределено кален цвят, бил ли си там? И мирише на развалени яйца естествено. И има една спукана тръба, от която излиза отвратително смърдяща гореща бяла пара, ама това беше към 5 без 20, понеже се видя вече че закъсняваме за рейса и тичахме като луди през някакви релси, парчета старо желязо, жълтеникава стара трева и тая противна миризма, ооооххх, задъхах се отдавна не бях тичала така, в главата ми пълна лудница, боже! изпускам си рейса, няма кой да ми вземе детето ииииииии като се препънах и полетях направо по лице паднах и смърди на сяра ...
- Ааааааааааааааааа! Помощ! Не, още ми е рано, моля те, остави ме още малко… знам, ще се пържа, ама чакай малко де! Чуй! Днеска я видях! Сред пластовете кал ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Александрова All rights reserved.

Random works
: ??:??