Всички стояха като потресени. Не знаеха какво да кажат и какво да правят - всичко щеше да бъде прекалено малко и недостатъчно за осмисляне на наученото,потресаващо разкритие. 

      -Как така е мъртъв? Кажете! - обади се изведнъж Господарят.

    - Мъртъв е… някой…,някой… го е убил!-проплака през сълзи,старицата Мариян.

   - Добре, но вие като бяхте в града,не видяхте ли нещо? - продължи да ги разпитва той. Никой, обаче не знаеше как престъплението се бе случило. Настъпи тишина. 

      Изведнъж някой почука на вратата. Алис и Роджър отидоха да проверят кой е-полицията. За момент,младият мъж се притесни, че може да го разпознаят, но после се успокои-все пак бяха изминали цели шест години,та кой би го разпознал сега? Той се бе променил - бе пораснал, почти колкото ,,великан”, гласът му  бе мутирал и станал по-дрезгав от всякога, а тялото заизглежда още по-мъжко от преди. Беше му изникнала и брада, допълваща разбира се, неговата, ами…,мъжественост. 

  Ченгетата влязоха и попитаха къде се намират прислугите. Те ги заведоха в кухненското помещение и започна дълъг,дълъг разпит по отношение на убийството на вече,споминалият се Маркъс. Горкият той! Беше добър човек! Винаги се отнасяше добре и мило с хората около него,с хората,с които живееше,хората,които приемаше най-вече като негови братя,сестри,майки и бащи,вуйчовци и лели,дядовци и баби.  

   Мастарът скришно придърпа настрани младата,русокоса девойка. Излязоха незабележимо от кухнята и се насочиха към края на коридора,там където бе трудно да се презре какво се случва и какво не. Той леко я притисна с гръб към стената и й каза:

   -Алис,трябва да изляза и да свърша една работа,важно е скъпа! Разбери ме!

   -Но,защо чак сега,когато се води разпита? Нещо свързано с полицаите ли е?-попита го тя притеснена.

   -Не,миличка,но ми се налага да свърша нещо,което е много,много важно!-допълни той. Тя разбра,че няма да разбере каква е истината,но въпреки това повече не настоя по въпроса. Прегърна го и след това се отлепи от него,питайки го за последно преди двамата да се разделят:

    -В града ли отиваш?

   -Да,точно така. 

  -Свързано е с Маркъс,нали?

  -Да-отговори отново положително мъжът.

  -Ще се върнеш,нали?

  -Моето злато,моето бижу,моето съкровище е тук,значи трябва и аз да съм тук. Разбира се,че ще се върна,сладка. Чао,може да се върна чак по вълчи здрач,да знаеш.

  -Пази се,не искам да ти се случи нещо лошо.

  -Няма,спокойно-това бяха последните изречени от него думи. Той бързо я целуна по устните и излезе навън. А тя се върна в кухнята и застана там,отстрани,все едно бе през цялото време присъствала. Полицаите си тръгнаха. Мъжете се прибраха в стаята си,а четирите жени седнаха на кухненската маса,здраво хванали ръцете си,споделяйки общата си голяма скръб-смъртта на приятеля им Маркъс,също несподелената,тайна любов на деветнадесетгодишната Сефра.