На сутринта всички вече се бяха събудили, с изключение на двама. Сефра и Оливия отдавна приготвиха закуска за всички, а мъжете сложиха чай за пиене. Само Мариян, обаче се притесни дълбоко за Алис. Часът бе вече 10:30, а времето за утринно хранене, бе отдавна минало. Затова тя реши да провери какво става толкова с нея. И се запъти към нейната врата.
………………………………………………………………………………………………………………………………
Гледната точка на Роджър
Събудих се точно преди един час. За първи път от толкова време насам, се чувствам така жив, така бодър, така положително променен, благодарение на нежното цвете, спящо сега до мен, в моето легло. Мисълта, че мога да я гледам и да се наслаждавам на спящото й, красиво лице, докато тя спи, ме кара да се усмихвам. И не, не ме взимайте за някакъв перверзник! Просто това ме кара да се чувствам добре. Настанявам се удобно до нея и протягам едната си ръка. Прокарвам един, после два, после три кичура коса през пръстите си и отново ги спускам на бавно и внимателно на възглавницата, на която е положила глава. Заглеждам се в красивите й руси букли,накъдрени и красиви, красящи я от страни. Чувам пулсът на сърцето й и нейния ритъм на дъх - спокойни са като утринно начало, след проливен дъжд. Поне така мога да го опиша. Свеждам поглед към устните й, които са леко притворени. Целувам ги нежно и отново се отдалечавам, на достатъчно разстояние от нея. Погалвам я пак по косата и хващам едната й ръка, целувайки я с цялата ми събрана вътре в мен, любов. О, събужда се!
………………………………………………………………………………………………………………………………
Гледната точка на Алис
Отварям очите си и виждам мъжът, който обичам с цялото си сърце,да стои буден до мен,хванал здраво едната ми ръка. Казва ми добро утро и аз му отвръщам със същия поздрав. Целувам го по носа и го поглеждам. Разтопявам се в неговите очи-толкова топли,толкова пълни с любов и възхита-но откъде? Не знам и не искам да знам,а само да го изживея с него докрай. Зениците му веднага се разширяват и пулсът му се ускорява. Успокоявам го, че всичко е наред и двамата отново се гушкаме,както бяхме заспали през нощта. Наслаждавайки се на този вълшебен миг с него, обаче чувам как някой се изкачва по горните стълби, отвеждащи точно на втория етаж, именно където се намираме в момента двамата с Роджър. Поглеждам към него въпросително и се надявам и той да е чул стъпките, които аз чух. Той поклаща положително глава и ми дава знак да стоя тиха. Става от леглото, колкото и да не ми се иска, и застава до вратата. Отваря я леко и започва да се заоглежда - казва ми, че чува гласът на Мариян. Ставам и аз от леглото, оправям набързо постелята, на която съм лежала и скоквам бързо към него. Старата жена все миг ще почука на вратата на стаята ми, а аз не съм там! Паникьосвам се и не знам как да реагирам. Роджър ми предлага да се престори на заспал и излизайки уж от стаята си,да я пита кого търси. Когато Мариян му отговори, че ме търси, той има план да й каже, че съм отишла в банята да си взема горещ,утринен душ, който да ме събуди. Отказвам, обаче да я лъжем. Няма да си го простя. Затова, целувам го страстно - и по бузата, и по устните, и хуквам към стаята ми. Преди да отворя вратата, обръщам се и поглеждам към Роджър, който тихо ми шепти - ,,Глупаче,щеше да се върже”. Засмивам се тихо и поклащам неодобрително глава, казвайки му, че това е лошо. Махвам му с ръка и бързо влизам в стаята. Чувам как вратата на любимия ми също се затваря и как вече Мариян почуква на вратата ми. Правя се на сънена и отварям вратата пак, заблуждавайки старата жена, че се разтягам. Тя ме пита защо не съм дошла на закуска и бързо измислям оправданието, че съм се успала, тъй като съм си легнала доста по-късно спрямо другите. Тя се съгласява с мен и ми казва да се облека, за да сляза и да закуся нещо набързо. Правя така, както тя ми казва и вече се озовавам в кухнята.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………….............................................
Момичетата поздравиха учтиво Алис и тя седна на дървена масичка. Извади от хладилника бутилка с мляко и я остави на плота. Наведе се към долния шкаф и от там си взе картонена кутия с корнфлейкс. Взе си една малка купа и наля млякото, след което добави корнфлейксът към него.
В същото време, Оугъст и Максимус слушаха новините по радиото. Двамата пиеха сутрешното си кафе, с допълнителен каймак отгоре, но щом чуха поредната ужасяваща новина, ябълките им почти не изхфръкнаха от техните лица. Ужас! Някой продължаваше да убива и да убива все още повече хора - жертвите през изминалата нощ бяха вече казани по сутрешното радио. Три жени и петима мъже бяха жестоко очистени, намерени с прерязани гърла. Те бързо отидоха да съобщят на четирите, стоящи в кухнята, жени - те бяха потресени, а, уви, скръбта на Алис по нейния изгубен баща,отново се зароди и възвърна в нейната душа. Какво се случваше? Кой убиваше и защо? Полицията се бе захванала с новите случаи за разгдаване, но надежда, едва ли имаше.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Роджър слушаше новините по радиото си. Не го очакваше. Кой по дяволите, продължаваше да убива? И защо? Макар и да не беше сигурен, нещо му подсказваше,че трябва да пусне касетата, която бе взел със себе си идния ден, в деня на убийството на Госпожа Родрекинес. Той взе касетата от сакото си и я извади.
- Мамка му !- изпсува той. На старата касета имаше следи от кръв. - Как не съм я почистил,Боже?-продължи да мърмори под носа си той. Грабвайки една малка,хавлиена кърпа, Мастарът старателно забърса оставената по касетата,улика от кръв се замисли. Възможно ли бе някой да научил за смъртта на Амелия? Възможно ли бе да търси премеждие за нейната смърт, като продължаваше да отнема чужди,но ценни и невинни човешки животи? Роджър искаше да узнае или поне а е опита да долови и свърже началните парченца на мистериозния пъзел. След като почисти добре звукозаписното устройство, той включи и изслуша целия разговор-всичките думи, всичките признания за убийството на Маркъс,се побираха в малката касета и сега, тя играеше много важна роля този, сякаш нарисуван, подготвен сценарий, определяща правилата на играта и това кой щеше да отлети, и кой щеше да остане. Той извади едно малко, цветно листче и на него, сетне записа с химикал:,, Смъртта на Маркъс - Госпожа Родрекинес. Постави вече надрасканата,написана от него,цветна хартия на касетата и я прибра в чекмеджето си.
Всички бяха събрани заедно на едно място - Алис,Сефра,Мариян,Оливия,Максимус и Оугъст. Уви, само Маркъс липсваше.
- Алис, ще дойдеш ли на погребението на Маркъс? - попита я Сефра.
- Разбира се, Сеф.Той бе и мой приятел, разбира се, ще дойда! - отговори и тя. -Но…,кога е то?
-След два дни, пред църквата в града. Ще го изнесат с ковчег и от там ще отидем на гробищата-допълни Сефра. - Алис?
-Да?
-Смяташ ли да правиш погребение за баща си?
-Сефра!-изкрещя Мариан. - Може ли да си толкова недиректна и груба?
-Всичко е наред, Мариян! Да, ще отида в селото да поръчам да му направят един гроб и една паметна плоча, и това е. Всички мълчаха и не знаеха какво да кажат. Настъпи тишина. А сред тишината, обаче те не знаеха,че сега имаше някой, който ги дебнене отвън, наблюдавайки ги от високо с бинокъл.
© Ралица Стоянова All rights reserved.