Глава четиринайсета - Черно и червено
Стъпките им тежко отекваха по каменния под. Ан и Кийла тичаха вече няколко минути, но тунелът си оставаше все същия. Беше широк около два метра, висок почти три и продължаваше право напред. По гладките каменни стени имаше много непознати за тях знаци, но Ан и Кийла нямаха време да им обръщат внимание. Те бързаха напред; искаха да стигнат края на този тунел възможно най-бързо. В тунела не беше много тъмно, тъй че не се наложи Кийла да измагьосва светлини.
Както си ходеше, изведнъж Ан спря, обърна се към Кийла и тихо каза:
- Спри и погледни напред. - елфът посочи земята пред краката му. - Виждаш ли това отпред?
- Нищо не виждам. А, чакай, виждам тънка връв. Капан ? - Кийла погледна Ан въпросително и той кимна.
- Така си е, това определено е капан. Искам да видя как действа, какво ще стане ако дръпна връвта. Имам една идея как да го направя без риск за нас - Ан се усмихна на Кийла и я прегърна. - Така, да започвам.
Ан извади от торбата си един нож за ...