Глобусът

Вела книжарката квичеше от задоволство. Днес клиент  направи оборот, колкото за месец. Големият глобус, който събираше прахта вече две години и се чудеше къде да го дене в малкото павилионче, днес си намери своя купувач.

-         Браво! Браво на Красимирка, тази чудесна млада жена, на нея дължа всичко това, а как съм я подигравала. Непременно ще я почерпя, заслужава си го жената, толкова ми помогна. Ако не беше тя, този глобус, кой знае колко щеше да обитава скромната ми книжарничка и колко трябваше да го обезценя, а сега цели 39 лв само за него. Купи го човекът. Купи и много други неща. Не бяхме се виждали отдавна, пооредял му гребена, но искриците в очите продължаваха да светят зад големите диоптри на очилата. Берекет версим! То бяха целувки, то бяха прегръдки, спомени за покойната му майка и прекрасните колегиални отношения в „Печатни произведения” преди години. Деликатни ухажвания и хоп, всичко си дойде на мястото. Лапна въдицата, без пазарлък, без да се колебае и оглежда стоката. Такива мъже харесвам и аз. Пък и какво са за него тези разходи, бълха го ухапала, сума пара троши, а за мене, пенсионерката с минимална пенсия, този оборот си е цяло богатство...

Късметът снощи не ме подмина. Краска сама дойде и попита за глобуси, но по-големи, че много ù трябвали, абитуриент  имала, в службата ангажименти и други неща, които не ми достигаха до сивото вещество, пък и толкова ме интересуваха. Не видях как политнах към ъгъла и с долната част на ръкава си премахнах голямата пепел.

Свиваше уста, чудеше се, а аз приложих цялото си умение и старание на дългогодишен професионалист, за да се отърва от проклетия глобус. Тръгна си... Язък ми за старанието!

 Преди да затвори вратата, помръдна тънките си устнички и тихо, като изпод земята, каза:

-         Довечера ще го обсъдим.

-         Добре, момичето ми – с фалшивичка усмивка отвърнах...

 Мълвата вървеше от уста на уста за интимните контакти на малката с  днешния ми клиент, мой набор и единствен син на някогашната ми шефка, но аз не вярвах. Той беше  по-голям и от родителите на сладураната. Ако не се лъжа, дали не се беше  натискал и с майка ù навремето, само  бог знае, но какво да се прави, такъв е животът.

-         То и аз съм една свястна, та пази боже. Сменях  мъже, все млади ги търсех и  все ме прецакваха. Гледай младите к'во правят?  Да ми е оная хубост от времето, ще има да вземаш ти, Красимирке, на малкия ми пръст не можеш поля. Такива като теб се нароиха под път и над път... Аз и сега не съм за изхвърляне, запазена стока съм, ама нещо като прашния ми глобус. Един глупак се хвана и започна да  ме ухажва, но това мене ме не топли. Скръндза си е човекът, един ток само дето ми плати и все ми го натяква. А бе, тараланкоолу, ами нали колкото пъти си ми се явил, толкова пъти софра съм ти подреждала.

А тая, като я гледам, как се чекне на велосипеда си, как върти задничето си, не глобус, не сувенири, ами и душата му е изцедила.

Увлечена в мисли за глобуса и събитията, развили се снощи, и последвалият днешен, необичаен ден, изричайки на глас своя странен монолог,

 чак сега  забеляза дамата в  ъгъла, съпруга на въпросния клиент, която напусна тичешком книжарницата.

      Стресирана и уплашена бедната книжарка неволно беше станала причина за  семеен скандал и страданието на една толкова възпитана и добра жена.     За продадения дефектен глобус и за оборотът, на който се радваше до преди минута, вече ужасно съжаляваше. Човек никога не е застрахован от грешки, независимо от опита  на  изминалия житейски път. Може пък и клиентът й да съжалява за глупостта си да угодничи и купува  любовта на млади жени,  младата й  приятелка да се срамува някой ден от себе си, за липсата на самоуважение,  но станалото станало, не може да се предотврати, може само да се поучим от грешките си.

 - Дали и  хората от останалите географски ширини допускат същите грешки? - помисли си и широко се усмихна, защото отново неволно си представи глобусът.