Гица и Мица бяха  съученички и  седяха на един чин. Освен това похапваха от пикантния миш-маш на живота в една махала, на една улица, в две съседни къщи. Гица  довлече бълхави козяци от селце, клекнало върху една чука  в Балкана като  проскубанo свраче. Нямаше го на картата на България. Баща ù се казваше Страти и минаваше за колоса на интелигенцията в махалата. Беше овладял науките на осмия  клас в местната просветно-образователна  бастилия с успех добър (3,50). Затова шупнал като втасала мая  до върха на  четинестата си  кратуна от самочувствие, подаде документи и стана старшина в  милиционерския  участък на града. На вид беше  тантурест, със червен като керемида врат, сланинести бузи и винаги облечен с мазна и накапана милиционерска куртка. Приближиш ли го, усещаш как  се вмирисваш  на джибри до мозъка на костите... А ако поднесеш запалена клечка кибрит към устата му, ще предизвикаш  експлозия с непоправими последици...Винаги гъгнеше на някакъв странен диалект, от който нищо не се разбира.

                      Мица и тя  притежаваше  селски корени, но се появи на бял свят  в града и затова се считаше за  гражданка. Баща ù имаше бели коси, бели вежди, бели клепки и бели косми на ръцете и краката, затова му викаха Бял Даню.Той притежаваше сарашко ателие на хайван-пазар и изработваше седла и всякакви  такъми за коне и магарета. Селяните  го търсеха и при него винаги клечеше  някой селянин  за раздумка. Гица и Мица си паснаха  като илик със копче. И двете бяха  нетърпимо мекокори като хасковски кауньи, но всяка се имаше за по-умна от другата.

                        Още в първи клас стана ясно,че двете приятелки са свещено глухи и неми в учебните часове. Когато изпитваха Гица на дъската, тя вадеше от джоба си много смачкана и сополива кърпа, която започваше да  усуква ту в една, ту в друга посока. Мълчеше умно, червеше се като маймунско дупе и усуквайки кърпата, се движеше неусетно стъпка по стъпка. Все едно играеше хоро, до другия край на стаята, до вратата. В своя скромен свят лишен от обременяваща  информация, тя даже не разбираше какво прави, но съучениците ù разбираха и се кискаха като улави. Мица пък открито демонстрираше спокойно и уверено незнание.Тя също мълчеше когато учителката я питаше нещо. Но в периода на това тържествено и героично мълчание, никой нямаше обяснение как и от къде идва смехът ù.  Защо ù става толкова смешно  и започва да се смее.Отначало безгласно, впоследствие гласно, до много звучно и гръмко кискане.Учителката  и тя се развеселяваше и за да не провали часа си, гонеше момичето и така подтискаше чувството му за хумор. В междучасията  приятелките започваха да чуват и да виждат нормално като всички останали и настъпваше небивала  радост. Бяха душа на компанията. Когато благата  учителка, изчерпала  педагогическо търпение, един ден  свали обувката си и започна да барабани  с масивния ù ток по главите  девойчетата, в училище пристигнаха  възмутените  бащи. Едночасовата шумна и динамична полемика  лиши от достолепие  учителката. Тя загуби няколко кичури от тежкия си, навит на кабел  кок, а  Гица и Мица бяха преместени в съседния първи клас. Там преподаваше учителят по музика. Той свиреше на цигулка, но когато и неговото търпение взе да църцори като спукан мях, незнайно как инструментът му  се оказа нанизан на главата на  присмехулната Мица.Това стана повод за нова миграция на  женските примати с интелект  между тоя на шимпанзето и горилата. Те скочиха в третия първи клас с класен ръководител- учителят по физическо възпитание.  И тук засвидетелствуваха себе си  с дълготрайно мълчание  през целия  срок. Затова  биваха  възнаграждавани от даскала с  патешко ходене в часовете по физическо. Това спомогна  за укрепване  мускулите на крайниците им, за сметка на размекнатите и атрофирали мозъчни мускули. В резултат на това учителят  получи тикове и започна да заеква. Наложи се дружките да бъдат върнати отново в класа на учителката. Въпреки че беше забранено в първи клас ученици да повтарят, със специалното разрешение на министъра,  двете  светила  не бяха допуснати до  по-горен клас, а ги пренасочиха към училище за бавно развиващи се. Седем години  Гица и Мица се развиваха  в  градче, някъде из северозападна България, но в осми клас отново цъфнаха  в града ни.                                   

                        Те бяха вече   госпожици. Клепачите им  бяха подмазани с бои. Имаха изписани вежди, залепени мигли и дълги, лакирани нокти на ръцете и краката си. Само че се появиха  в топлите септемврийски дни с вълнени  шапки на главите си. Това събуди  любопитството на  всички ученици. По-дръзките  момчета решиха да разбулят тайната и в голямото междучасие атакуваха  изненадващо ошапчените им  глави. Kогато завесите – т.е. шапките се вдигнаха, изумлението избухна в   спектъра на всички категории и промени  същността на мнозина ученици. Лъснаха голите темета на  двете кокетки, а заедно с тях лъсна и голата истина. Оказа се, че Гица и Мица прекалили с боята за коса  и  нанесли непоправими последици на екстериора си. Затова се наложило да се острижат нула номер, за да получат от майката-природа  нови, здрави коси. Направили го и прикрили срама си с шапките, но момчетата разбулиха тайната им. То не бяха ревове, то не бяха писъци, то не бяха тръшкания... Когато косите им израснаха към 5 сантиметра, шапките бяха свалени и историята потъна в миналото. Ония, които помнеха  първокласничките Гица и Мица, бяха страшно изненадани от новия имидж на двете приятелки. На дъската  те не мълчаха тотално като преди. Сега  освен че мълчаха, говореха от време на време пълни глупости и успешно разсмиваха  класа. Например   никога не решаваха „тестове”, а” тестиси” по учебните предмети. Гица беше прекръстила Мадарскя конник на ”Баварски конник”, а  Мица пък го преименува на „Маджарски конник”. Виж по отношение на хан Омуртаг и двете бяха единодушни, наричаха го „хан Кюмюртак.” Поп Богомил винаги беше наричан” поп Измаил”. По биология хромозомите на клетъчното ядро се превърнаха в ”хризантеми на ядрото”, клапите на сърцето в ”клапани”, а предсърдията  в „предразсърдия”. Не, не... Край нямаха оригиналните хрумвания на  Гица и Мица. Истинско удоволствие беше за съучениците им  да ги слушат. Това беше класика на   комедийния жанр, шедьоври на свежия неподправен хумор и изтръгваха  спонтанен смях  сред  слушателите. Двете момичета бяха истински героини, защото без да знаят нещо, непрекъснато и смело вдигаха ръка. Но когато ги изправяха на дъската,  ръсеха глупости или мълчаха според настроението. Започваше да се води следният диалог. Учителката: - Гица, кажи сега за какво ви говорих вчера? Следва мълчание. Учителката: - А поне можеш ли да кажеш заглавието на урока?! Мълчание. Учителката: - Гица, кажи поне час по какво имаме сега? Тогава Гица възмутена  казва: - Е-е-е-га си! Ама Вие не си поплювате! Разхождате ме из целия материал!

                                  Инспектори от просветните отдели в града и съседния областен град с удоволствие посещаваха откритите уроци  в  класа на Гица и Мица и се радваха на оригиналните им хрумки пред дъската. Един инспектор веднъж цели десет минути се топи от кеф когато Гица обясняваше  как действат законите на физиката във функциите на една „маслодойна”. Ставаше дума за маслобойна. Учителят я поправи поне десет пъти, но”маслобойната” до края си остана „маслодойна”. Така към седемте официално признати грешни изписвания на думата „маслобойна” с трясък и гръм се добави и то начело на класацията още едно и това беше Гицината ”маслодойна”. Всяко междучасие нашите две госпожици, набелени и начервени и като изригващи  исландски гейзери от свеж хумор притичваха от група на група, за да промоционират новите  шедьоври на глупостта. Поздравът им към всички беше ”Здравейте, Бомбайски чуми!” Гица Стратева и Мица Данева никога не се вълнуваха от уроци. Те идваха в училище да покажат  модните тенденции   и да разсмеят училищната компания, ръсейки поголовно бисери. Най-силни двете дружки бяха по време на класни и контролни работи. Те винаги се окопаваха зад гърба на най-силния по предмета ученик и оставаха по сами на чин.Така  застанали по диагонал зад гърба на отличника и проточили жирафски вратове, спокойно преписваха от него, а накрая поставяха на листа си номера на неговата група. Учителите никога не помнеха къде точно са седели Мица или Гица, а те получаваха изненадващо прилични оценки. Но на последното класно по математика  най-добрият математик след като  реши пръв задачите си, се разнежи. Под предлог, че стоящата зад него Мица няма сборник, от който бяха задачите, той й предложи своя със подпъхнат лист, на който беше записал решенията на две задачи.  Мица преписа, но когато предаде щафетата  и на Гица, учителката прояви нездраво любопитство и се докопа до ревностно пазената тайна. Момичетата бяха удостоени с  двойки, но отличникът получи единица и това  срина имиджа му.

                           Всяка вечер двете красавици се разхождаха по главната улица на града  щастливи и  обградени с вниманието на няколко старшина-школника,на които за по кратко им казваха фазани. Явно беше, че родителите не виждаха по-голяма образователна перспектива, затова  се надяваха да се намерят достойни кандидати за ръчиците на Гица и Мица.Само не си мислете, че момичетата бяха глупави единствено в училище. Тяхната  глупост беше перманентна и повсеместна със  силно изразен битов характер. Мица например накара веднъж Гица да напъха глава в курника и да събере от полога яйцата. Всъщност идеята ù беше да напълни глупавата Гица с кокошинки. И успя да го постигне. Наложи се след това цялата Гицина фамилия  да вземе участие в почистването на  тялото ù и изваряване на дрехите ù.

Но умната Мица също пострада. Тя реши да запали един ден изгасналата, но още топла печка с бензин и след експеримента дълго време изглеждаше като пърлено прасе. Липсваха й веждите, клепките и един участък от косата.Малко след тая случка пък взе решение да става поп-фолк певица и изпи дванадесет яйца за един ден, за да ù се отвори блендата на гласа. Но се  поду като нажилена от пчели. Устните ù се  обърнаха надолу, а очите ù се бяха почти затворили. Гица пък нали беше голяма шегаджийка,  веднъж се скри зад вратата. Точно когато майка ù влизаше с купчина измити чинии в ръце, тя  извика със всичка сила „Бау!” Майка ù подскочи  и изръси всички чинии  на земята. Вечерта старшият Страти беше съдия, прокурор и изпълнител на присъдата. Гица беше наказана да чете на глас десет урока по история и десет по  география. А за нея нямаше по-тежко наказание от това.

                            Наближаваше краят на учебната година. Изгледите, които се очертаваха за  кандидат-абитуриентките не бяха цветущи. Питата на познанието на тия мутирали пчели беше празна. Личеше си от километри. Видно бе и от бележниците им. Това стана повод за тревога на грижовните татковци. Събраха се една майска привечер старшина Страти и Бял Даню да си пийнат от Стратевата препечена сливовица и да замезят със крехка салата. Бяха се разположили на пейката  пред портата на Бял Даню. Ситуацията беше така екстремна и драстична, толкова невъзможна и нетрадиционна, че изискваше спешно твърди мерки. Мъдруваха, мъдруваха комшиите, оглеждаха нещата от всички ъгли,  разиграваха варианти, разпределяха роли и накрая отсякоха. Ще трябва да се видят и да говорят с даскалите.

                                 Следващата неделя в голямата гостна  на новата Стратева къща от единия до другия ù край бяха опънати софри.

Булка  Бялданювица и булка Стративица принасяха салати, препълнени чинии с печено агнешко и  мезета. В краката на гостоприемните стопани  кротуваха дебели дамаджани с бяло и червено вино, а на масите в потни  шишета  жълтееше кехлибарена ракия. Цялото учителско тяло се беше разположило около благините. Когато градусът на настроението се вдигна, преминаха към същността на тая затрогваща среща. Бял Даню и Страти  раздадоха на  десетината учители пликове с петдесет лева и се подписаха на документ, с който декларират, че през следващите тридесет години   момичетата няма да издевателстват  с  присъствието си, над  което и да е училище на града.А учителите  се задължават да   пишат такива оценки сега ,че децата да  получат прилични дипломи  за завършено основно образование. Всички бяха доволни от постигнатия резултат. Скоро след като учебната година приключи Гица и Мица грабнаха дипломите и отново изчезнаха...

                                   Тридесет години по-късно във все същия малък град. Вторият етаж на кметството. Кабинетът на кмета. Той  наскоро е започнал трети мандат като кмет. Междинната врата между него и секретаря се отваря бавно и внимателно. На прага застава секретаря:

-  Извинете,  госпожо кмет, но току що пристигна  група от Централноречната област на република Ламбия, предвождана от областния си управител, която е българка. Казва,че е ваша стара приятелка.

                                    Мица Данева се озадачи: ”Коя ли ще е тая моя приятелка?! Че то що народ се пръсна по света от града ни. Само на Луната не сме се разселили още.” - мислеше си тя.

                                    Делегацията  влезе.  Лъснаха бели зъби и антрацитени отблясъци на тъмна кожа под бели чаршафи. Сред групата се открояваше с европейски черти изискано облечена жена на средна възраст. Косите ù бяха прибрани под елегантна шапка. Костюмът от скъп плат ù стоеше прекрасно.Отдолу се виждаше леко прозрачна блуза. Тя гледаше към Мица и се усмихваше широко. В първия миг Мица не можа да я познае. Но когато жената я извика развълнувано по име, тя се вгледа по-внимателно  и възкликна „Гице!” Двете приятелки се спуснаха, прегърнаха се и се разцелуваха през сълзи. Радостта им нямаше граници. Имаше какво да си кажат  двете жени след многогодишната  раздяла.

                        Гордата притежателка на диплом за завършено основно образование Мица беше отпрашила да си търси късмета в един голям град на брега на морето. След дълго бродене накрая я взеха да работи в месокомбината. Там попадна в бригада, в която всички бяха много по-възрастни от нея и  я заобичаха като дъщеря. Намери квартира  при една стара жена, а  колегите ù донесоха излишни и стари мебели, матрак, завивки, чаршафи... Подредиха, изчистиха.

Щом разбраха,че Мица е само с основно образование, настояха да се  запише в ПУЦ-а към комбината. Тя се съгласи, защото се надяваше вече да е поумняла и да ù е много интересно и забавно. Оказа се, че поумняването не се беше случило. Тя си беше все така безнадеждно глупава. Обаче един млад даскал  я хареса и стана  неин ревностен покровител, застъпник и настойник. Настани я под крилото си и под предлог, че всички ученици в ПУЦ-а страдат от хроническа тъпота се бореше със зъби и нокти за високи нейни оценки. А и самият той  ù постави отлични бележки. След има, няма три години Мица завърши и получи диплом за средно образование. Бял Даню и жена му бяха на седмото небе и донесоха една петнадесеткилограмова  пуйка опечена и нагушена с дреболиите. Цялата бригада дойде, за да уважи Мица и пуйката. Подариха ù нов компютър и я посъветваха да продължи образованието си по-нагоре. Момичето ги послуша и записа да следва в частен университет само с оценки от дипломата си. Бял Даню развърза възела и буквално купи бакалавърската степен на неговата Мица. После я изпрати да продължи магистратура в старата Англия. Първата година Бял Даню плаща с гордост и усърдие студентските такси на щерка си. Но тя зацикли и се наложи  да донаучи ненаученото през първата година. В кесията на баща ù вече имаше пробойна и се наложи девойката да почне работа  в  закусвалня. Там се запозна с  пищна африканка от Ламбия. Двете решиха  да напуснат префърцунената и взискателна Англия, в която нямаха кой знае какви шансове и да отпрашат за Африка. Речено-сторено. Оказа се, че Ламбия е по-малка и от България, а наша Мица беше най-образованата  в цялата държава. Даже и от президента беше по-учена. Той имаше само  средно образование и беше бивш бодигард. Но човек не бива да се учудва, защото какви ли не чудеса  стават по света. Българката  след няколко години престой в Англия поназнайваше английски доста сносно и това й помогна да се изкачи  за две години по политическата стълба на малката държава до длъжност областен управител. Тя редактираше обърканите доклади на президента, събираше по кьошетата  и изхвърляше вмирисаните магии от умрели лъвове, маймуни и гърнета с отвари на политическите му опоненти, даваше модни съвети на госпожа президентшата и  име на новородените му деца. Той много я слушаше и уважаваше. Построи ù хубав двуетажен дом с големи стаи, назначи ù прислуга и охрана и ù подари чисто нов джип.Като управител на централноречната област на Ламбия тя получаваше и сносна заплата. Освен това имаше право да си избира от пазарите каквото си пожелае без да заплаща.

                 След завършване на осми клас Гица се втурна да си дири късмета в Гърция. Наеха я да  се грижи за една баба-антика и с митичното  име Горгона. Тя имаше  дъщеря, женена в Щатите. Покани ги да отидат при нея.Страната на неограничените възможности посрещна Гица  ласкаво и снизходително. Оказа се, че интелектът ù отговаря на  интелекта  на средно статистическия американец.Учебният материал на българчетата  от прогимназията по сложност е равен на учебния материал на американските колежани. Гица се записа в колеж и го завърши с отличен. После си купи с малко спестени пари две-три университетски дипломи и когато баба Горгона се пресели  на небето, момичето се завърна в България. Старицата ù завеща доста пари, а и тя си беше спестила  някаква сума,та изведнъж се оказа  заможна. Госпожица. Гица Стратева се завърна триумфиращо в родния си град и реши да се включи в политиката. Основа си партия ”Съюз на завърналите се емигранти” и получи подкрепа от съгражданите си. Беше  момиче с няколко дипломи от  престижни университети в Щатите, владееше английски език, беше весело... Че как няма да го подкрепят хората?! Не можа да влезе в Народното събрание, но спечели изборите за местна власт и стана кмет на града. Тя вече трети мандат го управляваше.

                               И двете приятелки бяха  във  фазата  на зрялата  глупост. А тя е опасна, защото на пръв поглед изглежда  като мъдрост, но не е. Партийните опоненти на госпожица  Гица Стратева през цялото време на мандатите ù тръбяха наляво и надясно, че тя е  изразител номер едно на  висша простотия и уникална глупост  в цялата ни държава. Те регистрираха усърдно всяка нейна проява на  „странните ù  действия” и даже издадоха книга, която озаглавиха ”Наша Гица е кметица. Като кента-флош рояла простотия е раздала.” Но вместо да ù извадят очи, те ù изписваха вежди и гражданството заобича младата си кметица каквито и простотии да им сервираше...

                                Първо около реката реши да направи нещо средно между  Хайд парк, Булонския лес и японския Хитачи парк... Много приказки се изприказваха, че от тая местна Сахара парк  няма да се получи. Но се появи   специалист по парково строителство. Той се нае да съгради въжделения  парк. За всеки случай  беше приготвил куфарите, в случай на провал  да се спаси чак  в далечна  Австралия.  Доста пари от европейски фондове изпотроши кметицата, но парка взе, че стана. Заселиха го със сърни, катерици, три кафяви мечки и други едри и дребни гадинки. Дърветата, храстите и цветята се хванаха и паркът се превърна в цветна  атракция. В кътчето на ораторите всеки ден се вихреше опашка от желаещи да пробват красноречието си. Лично Гица Ставрева изнасяше два пъти седмично пламенни речи и печелеше доверието на избирателите си. В другия край на парка тя изгради за децата увеселителен център.Той се посещаваше  от малки и от по-големи  и се радваше на местни и гастролиращи притежатели на всевъзможни средства и умения за развличане. Обнови и речния плаж като в близост до него построи голям плувен басейн със трамплин за високи скокове. Имаше и феерична каскада от изкуствени водопади. Започнаха да прииждат посетители от много райони на страната. Градът се оживи. ”Е, к’ва стана тя?!Че то да имаме глупак за кмет не било чак толкова  лошо!” - говореха помежду си хората и рейтинга на Гицето хвръкна нагоре.Последното,което направи беше да забрани преминаването на автомобили, движещи се с бензин и газ през  града. Построи за тях в околностите  многоетажни подземни и надземно паркинги, а в града се движеше единствено градския транспорт и таксита, които бяха електромобили. Въздухът стана кристално чист. Природата  се съвзе и освежи. Какви ли не птици огласиха простора с песните си.

                                  За науките Гица си беше все така слабоумна. Тя не се големееше и се отнасяше свойски с всички. Знаеше какво говорят за нея, но не се сърдеше на никого за това. С подчертано чувство за хумор основа клуб на глупаците. Трябваше да си признат и доказан глупак, за да членуваш в него. Тя беше неизменния му  председател. При гостуването си Мица беше приета за почетен член на  клуба на глупаците. Но тя не се задоволи с постигнатото, а помоли Гица да удостои със членство и президента на Ламбия. ”Той е глупав точно колкото нас, пък и безкрайно ще се радва на членството си.” - казваше Мица на Гица. Управителят на централноречната област на Ламбия уведоми президента си по електронен път за радостната новина. Но президентът се възмути и изпрати протестна нота. Въпреки разпространяващите се из Африка слухове, че той е умствено изостанал, готов е винаги  да опровергае твърденията като изтъкне високия си IQ коефициент. За да загладят създалата се неловка ситуация двете приятелки решиха да дадат на малката африканска държава  статут на далечен  квартал на града им. Границите и в двете посоки да бъдат напълно отворени и българите и африканците сами да избират къде да живеят. Решиха да изградят по Атлантическото крайбрежие ваканционни селища, а в саваните да организират сафарита и да основат резерват за африкански животни. Квартал Ламбия ще бъде посещаван от цял свят и към местното кметство ще потече река от пари. Ламбийците дадоха съгласието си, а президентът, който вече щеше да е кметски наместник, но с по-голяма заплата от сегашната, помоли отново да бъде приет в клуба на глупаците. Обединението е на път да се осъществи, но българската бюрократична машина е тромава, та затова този безпрецедентен случай не е още внесен за разглеждане в народното събрание. Но Гица и Мица са достатъчно глупави и активни, за да се сбъднат всичко Чух, че подкрепили  някои от депутатите с безплатни парцели по Атлантическото крайбрежие, та Ламбия е вече почти  узаконен квартал на града ни. Оказа се, че глупостта не само не е порок, но си е истинска благословия... Иди,че я разбери!