Пристигнах в кампуса след два часа пътуване с влака. В купето се поуспокоих и тракането на влака по релсите ме унесе.Трябваше да приема живота такъв, какъвто става. С голямата промяна от днес. Колкото и да ритах срещу съдбата, нямаше полза. Като го проумях това, започна да ми олеква. Затворих очи. Заспах.
Живеех с още две момичета, но те си бяха заминали за празника. Отключих вратата и избутах двата куфара с вещите ми от миналото.
В кампуса беше тихо. Всички бяха във ваканция, празнуваха Коледата и още не бързаха да се връщат. Нямаше обичайните смехове и глъчки. Не се чуваше тропане и стъпки, беше глухо и тъжно.
Не бях яла от няколко дни и стомахът ми се беше свил на топка. Пуснах си радиото да бръмчи, но не го чувах. Отворих хладилника, но вътре освен няколко моркова и портокалов сок нямаше нищо. Захрупах морковите. Сладки и сочни, идеални бяха, особено като си гладен. След като си наредих багажа излязох навън. Трябваше да глътна малко въздух, а може и да срещна някоя приятелка. Тогав ...