Голота
Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея на две отстри куки от случайности. Често убождам пръстите си и спирам. Платът е вече твърде нацапан. От късове гола душа.
Защо не поглеждаш към дрипите ми? Те са моята бална рокля.
Забрави.
Моля те, не си спомняй тази голота. Нито премяната на усмихнатата ми душа. Достатъчно е унижението, което оставят труповете на премълчаното в нас.
Душата ми е дрипава принцеса. Но поне сама си уших дрехите. С конци от надежди. Остави гордостта на мен. Гледай тялото.
Крушението на плътта.
Облечена съм.
© Наталия All rights reserved.
