Dec 18, 2021, 11:35 AM

Голямото междучасие

697 1 2
1 min reading

Голямо междучасие. Двадесет минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ.

Преди да вляза в учителската стая минавам покрай нашия Коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за нуждаещи се самотни стари хора. 

Вчера си купих една страхотна картичка, но се спирам за момент, за да се полюбувам отново на красотите. Няколко шестокласници ме обстрелват мимоходом с един и същ въпрос:

- Колко имам на теста?

Отговарям на всички по един и същ начин:

- Да чуя причините за Покръстването и решенията на Преславския събор и ще ти кажа оценката.

Няма желаещи да задоволя любопитството им при тези условия, а няма и време. Баничките в павилиона отсреща ще свършат.

Влизам с кафето в стаята, за да му се насладя набързо. Остават ми 12 минути. На вратата се чука. Търсят ме. Гери и Мони от моя клас. В същия момент включвам, че събирахме пари с децата за коледна украса на класната стая.

- С класа решихме нещо. - казват момичетата. Вадят един лист от тетрадка, защипан с телбод, и ми го подават. - Вместо да дадем тези пари за украса, искаме да ги дарим за благотворителния базар. Само 45 лв. са, но все пак...

Усещам как настръхвам от гордост, умиление и благодарност. Иска ми се да отворя най-близкия прозорец и ца изкрещя много силно, така че да ме чуят всички:

- Хорааааа, аз съм класния на 11. А клас! Чувате лиииии?! Обичам тези млади хора и се гордея с тях!

Минути по-късно четвъртият час вече е започнал. В средновековна България сме с шести клас. Вратата на стаята се отваря. Отново са Гери и Мони:

- Събрахме още пет лева, за да станат точно 50. Ето ги.

Взимам червената банкнота. Искам да им кажа колко много се гордея с тях и че в този момент съм осъзнал, че те вече са пораснали. Не успявам обаче да кажа нищо, а те си тръгват. Просълзявам се. Обръщам се с гръб засрамено, въпреки че това са сълзи от щастие. Овладявам се някак, събирам се някак и се чувам да казвам на шестокласниците:

- Хайде сега да направим упражненията на следващата страница.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Михайлов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...