Feb 17, 2020, 12:16 AM

 Голямото мъниче 

  Prose » Narratives, Stories for kids
981 4 12
Multi-part work « to contents
3 min reading
Госпожата каза - 2
Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.
- Силве, татко ти няма ли го?
Силвето стреснато пусна крачетата на земята и спря да се полюшва:
- На пейката при вас е!
- Няма го, Силве. Я, у вас е още тъмно. Хайде, тръгвай с Васко и Калина, ще се кача после да видя какво става.
- Мила, имаме си гостенка тая вечер, сложи още една паничка на масата, Силвето е - викна Жоро от антрето - аз ще се кача до тях да видя какво става. Румен изчезна, а у тях не свети.
- Деца, марш в банята да се измиете и идвайте на масата! Добре, Жоро - се чу гласът на Мила от кухнята.
След няколко минути Жоро се върна.
- Сипвай и на мен, че прегладнях, така вкусно мирише! Мила, никой нямаше.
- Сядай, аз ще напиша бележка, че Силвето е тука и ще се кача да я оставя на вратата и после ще им звънна. Терминът ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Рени се суетеше на печката и чешмата едновременно. Беше обещала на Силвето, че вече няма да я прибира последна от детската, и почти успя: само три деца завари. Докато минат през супера и се приберат, вече се стъмни.
- Силве, картофена супа искаш ли?
- Да, мамо, всичко ще ям. Аз съм добро дете!
Силве ...
  1336  14 
Random works
: ??:??