Feb 17, 2020, 12:16 AM

 Голямото мъниче 

  Prose » Narratives, Stories for kids
725 4 12
Multi-part work « to contents
3 мин reading

        Госпожата каза - 2

 

          Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.

         - Силве, татко ти няма ли го?

         Силвето стреснато пусна крачетата на земята и спря да се полюшва:

         - На пейката при вас е!

         - Няма го, Силве. Я, у вас е още тъмно. Хайде, тръгвай с Васко и Калина, ще се кача после   да видя какво става.

         - Мила, имаме си гостенка тая вечер, сложи още една паничка на масата, Силвето е - викна Жоро от антрето - аз ще се кача до тях да видя какво става. Румен изчезна, а у тях не свети.

         - Деца, марш в банята да се измиете и идвайте на масата! Добре, Жоро - се чу гласът на Мила от кухнята.

         След няколко минути Жоро се върна.

         - Сипвай и на мен, че прегладнях, така вкусно мирише! Мила, никой нямаше.

         - Сядай, аз ще напиша бележка, че Силвето е тука и ще се кача да я оставя на вратата и после ще им звънна. Терминът на Рени е някъде тия дни, може и в родилното да са.

          Като се върна, Мила се опита да се свърже с Румен, но не вдигаше, а на Рени телефонът беше изключен.

           - Лельо Мила, искам у дома!

           - Отивайте всички в детската, Васко и Кали искат да си поиграят с теб, мама и тате после ще дойдат да те вземат.

           Нямаше и час, уморени от игрите, децата започнаха да дремят. Мила сложи Силвето да спи в детската при Васко и Калинка.

           Когато Румен звънна на вратата и Жоро му отвори, Румен му се хвърли на врата подскачайки от радост:

           - Имам синннн!

           Мила изскочи в антрето:

           - Изкарахте ни акъла, какво става? О, честито!

           - Охх, всичко е наред, само дето Рени като ме викна и каза "Карай ме, май раждам" така се същисах, че си забравих и телефона, и всичко. Нещо се бяха пообъркали и като нищо щяха секцио да ѝ направят и Рени така се разкрещя и ме стискаше за ръката и не ме пускаше, че докато си оправят бакиите и ви звънна и... тя роди! - превъзбудено бързо-бързо разказваше Румен.

           - Да остане Силвето да спи у нас?

           - Ще я гушна и ще я занеса горе. Сутринта рано ще се оправяме и ще идем в болницата. Само ми помогни да ми отваряш вратите - обърна се Румен към към Жоро, докато гушкаше Силвето.

       - Тате, аз кога съм си дошла? попита Силвето сутринта, като отваряше очички;

           - През нощта, мъниче;

         - А мама защо не си е дошла с мен? - чуруликаше  мъничето около баща си;

         - Мъниче, вече си кака. Оправяме се и отиваме в болницата при мама. Имаш братче!

           - Ама, тате, госпожата каза, че като стана кака, вече ще съм голяма и няма да съм мъниче!

           - Колкото и да си голяма, винаги ще си моето мъниче!

        - Никакво мъниче повече! Ще кажа на госпожата! - нацупи се Силвето.

           - Добре тогава, щом госпожата е казала. Само между нас си моето голямо мъниче, а брат ти ще е малкото ми мъниче!

           - Съгласна! - засия голямата кака и се метна в ръцете на татко си - хайде да ходим да видим малкия мъник, а после искам в детската да се похваля на всички, че вече съм голяма, защото станах кака!

            - Съгласен, голямото ми мъниче!

 

16,02,2020

 

https://otkrovenia.com/bg/proza/gospojata-kaza

 

                                                                     

© П Антонова All rights reserved.

Рени се суетеше на печката и чешмата едновременно. Беше обещала на Силвето, че вече няма да я прибира последна от детската, и почти успя: само три деца завари. Докато минат през супера и се приберат, вече се стъмни.
- Силве, картофена супа искаш ли?
- Да, мамо, всичко ще ям. Аз съм добро дете!
Силве ...
  974  14 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??