ГОРСКИЯТ
Над листата на белия дъб, в синевата на небето, плуваха пухкави облаци. Дървото приличаше на огромен чадър, разперен над главата на горския. Излезе лек ветрец и чадърът оживя. Зашушнаха листата, сякаш нежна музика погали ушите му. Носеше се дъх на мъх и гнила шума. Като отпочина, той стана, нарами чантата и тръгна по мекия коларски път. Дишате с широко отворени гърди чистия въз­дух, но се запъхтяваше от дългото ходене – беше остарял.
Не бързаше да слезе в селото. В ниското, между двата хълма червенееха покривите на къщите. Преди да се спусне, се обърна – в далечината чезнеха горските предели. Младостта му бе преминала в създаването и опазването на това несметно богатство. Очите му с тъга поглъщаха красотата на запалената от залеза гора.
- Е, дойде време да се разделим – промълви с болка в гласа и тръгна.
Пенсионира се, но не издържа дълго без работа – отиде в завода. Свикнал със самотата и тишината, с мириса на билките, дразнеха го многото хора, шумът на машините, миризмата на ...