Сега той се бе превърнал в нейн господар и тя изпитваше срам.Съюзът им се бе оказал безрадостен,нямаше го завръщането на загубеното щастие,на което се беше надявала.Но на лице бе този кършещ волята и порив,нуждата да бъде с него,да му принадлежи и това я лишаваше от всякаква защита.
Видял мъката блуждаеща в очите и той бавно посегна и докосна бузата и,изпи с очи лицето и,сякаш я видя за пръв път.После без думи бавно и нежно я прегърна.зафържа я мълчаливо,оставяйки я да почувства топлината на обичтамкоато го изпълваше.Неспособна да изрази щастието си с една дума,тя просто се притисна в него и мъката и се превърна в блед спомен.