Господарят
Крал Артур стана рязко, изтегли блестящия меч и, след красив полукръг за поздрав, го изпъна пред себе си. Заобиколилите трона рицари на Кръглата маса последваха владетеля…
Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки /а Робинзон кожения калпак/ и пометоха с тях пода…
Оцеола и Винету се надигнаха от постелката, поставиха внимателно лулата настрани, положиха ръце върху гърдите си за приветствие…
Дик Сенд и Джим Хокинс зарязаха играта и учтиво поздравиха, Дейвид Балфур остави разговора с граф Монте Кристо, тримата мускетари смушкаха увлечения в беседа с графиня дьо Монсоро д‘Артанян, Бернардо Луис ел Гора и Ловеца на елени прекъснаха оживения си диалог, професор Челинджър остави за малко на мира Токай-ито…
Всички насочиха погледи към минаващия покрай тях немлад, леко пълничък, очилат човек, който смутено приемаше уважението им…
- Кой е тоя? – попита тихо Йоан, надничайки от току-що поставената на полицата нова книга…
- Шшшшт… - постави пръст на устата си Куентин Дъруърд – Това е Той… Господарят ни…
А после се сети, че новодошлият нищо още не знае, поясни:
- Този, от когото зависи животът ни, мястото ни в света, любовта на хората към нас… Самият Читател…
© Георги Коновски All rights reserved.
А за книгите...спечели ме...
Общо взето не живея без книги. Имам си "традиция" даже- от всяка почивка поне по една да си купувам.Та, чак ме беше яд,че съм пропуснала този разказ. Благодаря ти!